Съдбовният кораб [bg]

Разнообразните бингтаунски групи бяха планували това отвличане на вниманието, за да дезорганизират нашествениците, преди да се впуснат в масова атака. Всеки мъж се беше въоръжил с каквото бе намерил. Древни семейни мечове щяха да се развъртят наравно с тояги и касапски ножове, риболовни пръти и сърпове. Търговци и риболовци, градинари и кухненски роби, днес всички щяха да използват оръдията на труда си за война. Рейн стисна очи за момент. Достатъчно лошо беше да умрат. Трябваше ли да го правят толкова зле въоръжени? Той си наля чаша горещ чай и безмълвно пожела късмет на всички нещастни саботьори, които се прокрадваха тихо през хладната дъждовна нощ.

Силдин, който седеше до него, внезапно здраво сграбчи китката му под масата. Рейн вдигна въпросително очи към момчето и видя как лицето му грейва от необичайно мрачна усмивка.

— Усещам го — каза то с приглушен глас. — А ти?

— Нормално е да се страхуваш — тихо го утеши той. Силдин само поклати глава и освободи захвата си върху Рейн. Сърцето му се сви. Малкият брат на Малта бе преживял твърде много за момче на неговите години. Това бе засегнало разсъдъка му.

Роника Вестрит донесе на масата пресен хляб. Старата жена бе сплела сивеещата си коса и я бе закрепила здраво за главата си. Докато ѝ благодареше, в стаята влезе майка му. Не носеше воал. Никой от Дъждовниците не покриваше лицето си от онзи ден, когато Рейн бе свалил своя на съвещателната маса. Ако всички щяха да са част от този нов Бингтаун, то нека всички се гледаха прямо в очите. Нима люспите, израстъците и искрящите му медни очи бяха толкова различни от татуировките, които покриваха лицата на робите? И неговата майка бе закрепила косата си в стегнати плитки. Носеше панталони, вместо обичайните диплещи се поли. В отговор на озадачения му поглед, тя само отвърна:

— Няма да бъда спъвана от поли, щом нападнем.

Той се взираше в нея в очакване да се усмихне и да извърти думите си в шега. Но тя не се усмихна.

— Нямаше смисъл да го обсъждаме — каза му тихо. — Знаехме, че всички ще възразите. Време е мъжете от Бингтаун да си спомнят, че когато дойдохме за първи път по този край, жените и децата рискуваха точно толкова, колкото и мъжете. Днес всички ще се бием, Рейн. По-добре да умрем в битка, отколкото да живеем като роби, след като мъжете ни умрат в опит да ни защитят.

Граг проговори с нездрава усмивка:

— Е, това прозвуча много оптимистично. — Очите му огледаха майка му за момент. — И ти ли?

— Естествено. Да не мислиш, че ставам само да ти сготвя, а после да те изпратя да умреш? — Нария Тенира изрече горчивите думи, докато поставяше на масата горещ ябълков пай. Следващите ѝ думи бяха по-нежни. — Направих го за теб, Граг. Знам, че ти е любимото. А ако предпочиташ, в трапезарията има месо, ейл и сирене. Тези, които излязоха преди вас, искаха обилна закуска против студа.

Това можеше да е последното им хранене заедно. Ако днес калсидците ги надвиеха, щяха да открият килера празен. Вече нямаше смисъл да съхраняват каквото и да е, нито храна, нито живота на обичните си. Въпреки надвисналата разруха — или може би именно заради нея, топло изпеченият плод, ухаещ на мед и канела, никога не бе миришел така вкусно на Рейн. Граг го наряза на щедри парчета. Рейн постави първото парче пай пред Силдин и прие друго за себе си.