Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Ала целта на Нокътя не бе безполезно налагане, както Опосум мигновено разбра — още един ритник доведе до още едно замахване, но този път ръката беше хваната, стисната, лакътят на жената влезе в употреба и бронираната ръка се изметна назад с отчетливо влажно изпукване. Нокътят отскочи назад. Жената на рамото на Опосум изсумтя одобрително при този ход. Мечът бе паднал от безчувствената хватка и ето че Обетникът се мъчеше да достигне със строшената си ръка затъкната в пояса му кама. Нокътят се хвърли срещу него и обви крака около тялото му. Свитите й в юмруци ръце се хванаха за визьора на шлема му, а палците се протегнаха и се впиха навътре.

Обетникът изрева от нечовешката болка — първият звук, който Опосум въобще чуваше от него. Нокътят още веднъж отскочи и застана срещу ослепения и осакатен гигант. Той падна на колене. Явно казваше нещо, което се изгуби в шума на сражението. Тя му отговори. Той склони увенчаната си с шлем глава. Нокътят се завъртя; кракът й се понесе, удари мъжа ниско във врата, под ръба на шлема, и отвратително извъртя главата настрани. Обетникът падна на едната си страна.

Опосум не можеше да повярва на току-що съзряното — нима бе възможно? Гуглата да ме пази! Коя е тази жена? Не знаеше за такава от подчинените си. Опрялата нож в гърлото му изръмжа нещо на непознат език и изчезна. Той се обърна, но нея я нямаше. Толкова бърза! Също тъй и маг, при това много добър.

Обърна се отново и забеляза облечената в черни ивици да гледа тъкмо него. Пое въздух да я повика, но тя избяга и се скри в друга постройка. Той прегърна корема си и изпъшка; внезапното вдишване не се оказа добра идея. Когато отново вдигна поглед, друг самотен Нокът беше влязъл в заринатото с боклуци дворче. Тази носеше сиви дрехи, а късата й черна коса не бе покрита. Велики Фандърей! Още една! А на всичкото отгоре и тя жена! Откъде се вземаха тия? Нокътят коленичи, за да разгледа падналия Обетник. Опосум закуцука към разбитата задна врата.