Гаснещ зрак [bg]

Ритуалът на дима можеше, понякога, да предложи жестоки прозрения.

Смътно чу звънването на звънчето. „Пак ли? Няма ли да ми се позволи никакъв отдих, никакъв лукс на бягството?“ С притъпени сетива и с натежало тяло, надигна се с усилие от дивана, намери наметало, с което да прикрие всичко, което чувстваше оголено, и се запъти от спалнята към външната стая.

— Влез.

Появата на историка не беше изненада, но появата на Гризин Фарл беше. Взря се в лицето му, но то не издаваше много. Тайните бяха професия за азатаная. Все пак не долови обичайната фасада на престорена веселост.

— Какво ви води тук? — попита ги.

Райз Херат се покашля.

— Върховна жрице. Бранителя се съгласи да ни отведе при Майка Тъма.

„С каква цел?“ Думите почти се изплъзнаха от нея, но успя да ги задържи. Нямаше да им издаде суровата крайност на отчаянието си и на страховете си.

— Разбирам. Пак ли ще се хвърляме срещу безразличието ѝ? Добре. Води ни, Гризин Фарл.

Азатанаят се поклони и излезе в коридора. Емрал и Райз го последваха.

След малко, докато вървяха, историкът ѝ заговори с нетипична официалност:

— Върховна жрице, време е да уведомим Майка Тъма за събитията, ставащи във владението ѝ… да, добре разбирам, че използва Ендест Силан, но дори с това не можем да знаем пълния обхват на знанието ѝ, на осъзнаването ѝ. По-важното, Ендест пребивава тук в Цитаделата и не се грижи много за онова, което става извън стените ѝ. Не е ли време за пълно описание?

Въпросът беше двуостър и Емрал разбра, че историкът си дава сметка за това. В края на краищата той подбираше думите си внимателно.

— Желанията ви са амбициозни, историко — каза тя също така официално. — Но ще видим. Както казвате, усилието е навременно.

Стигнаха до коридора, който водеше до Залата на Нощта. Пораженията, оставени от Т’рис, все още се виждаха в пукнатините и цепнатините в каменните зидове, в хлътналата неравна настилка на пода. Проходът беше празен, сам по себе си мрачно заявление за състоянието на нещата. Щом се доближи до портите, Гризин Фарл се поколеба и погледна през рамо към спътниците си.

— Имало е избуяване вътре — каза той. — По-дълбока и по-силна проява на Мрака. Несъмнено въздействието на Терондай, близостта на Портала. — Сви рамене. — Усещам промените, но не мога да различа почти нищо друго. Тъй или иначе, тук и сега, предупреждавам и двама ви: онова, което е отвъд тези врати, е променено.

— Тогава — отговори Емрал Ланеар, — дълг е на Върховната жрица да разбере такова едно преобразяване, не мислите ли?

Азатанаят я изгледа. Нещо в изражението му намекваше за ирония.