Повелител на сенките [bg]

— Тази част не е задължителна. — Ема се изправи на крака с цялото достойнство, на което беше способна. — Е, какво има за закуска?

Джулиън се подсмихна и се протегна. Ема не погледна там, където тениската му се вдигна нагоре. Няма причина да поема по Реката на секси мислите, която се вливаше в Морето на еротичните фантазии, при положение че то нямаше да доведе доникъде.

— Гладна ли си?

— Че кога не съм гладна?

Отиде до масата и зарови в чантата си, за да извади телефона си. Няколко съобщения от Кристина. Повечето от тях бяха за това, как Кристина била ДОБРЕ и Ема нямала НИКАКВА ПРИЧИНА ДА СЕ ТРЕВОЖИ и как трябвало ДА ПРЕСТАНЕ ДА ПРАЩА СЪОБЩЕНИЯ ЗАЩОТО МАГНУС ЩЕ РАЗВАЛИ ОБВЪРЗВАЩАТА МАГИЯ. Ема й пусна едно разтревожено емайли и зачете надолу.

— Нещо за залавянето на пискита? — попита Джулиън.

— Още не.

Джулиън не каза нищо повече. Ема се съблече по шорти и потниче. Видя как той извърна поглед, макар да нямаше нищо, което да не беше виждал преди — дрехите й покриваха повече от бански костюм. Тя грабна сапуна и хавлията си.

— Ще си взема душ.

Може би си въобразяваше реакцията му. Той кимна и отиде в кухнята, за да включи печката.

— Ще минем без палачинки. Тук нямат нужните продукти.

— Изненадай ме — каза Ема и се отправи към банята.

Когато излезе петнайсет минути по-късно, чистичка и прибрала косата си в две влажни плитки, от които по тениската й капеше вода, Джулиън вече беше подредил масата за закуска — препечени филийки, яйца, горещ шоколад за нея и кафе за него. Ема се плъзна благодарно на стола.

— Миришеш на евкалипт — отбеляза той, докато й подаваше вилица.

— В банята има душгел с мирис на евкалипт. — Тя лапна залък яйца. — На Малкълм, предполагам. — Направи пауза за миг и добави: — Никога не съм си представяла, че серийните убийци ползват душгел.

— Никой не обича мръсните магьосници — каза Джулиън.

Ема намигна.

— Някои хора може и да не се съгласят с това.

— Без коментар. — Джулиън се залови да намаже препечената си филийка с фъстъчено масло и „Нутела". — Получихме отговор. — Той вдигна телефона й. — Инструкции за това, как да си заловим писки. От Марк, но най-вероятно всъщност е от Кийрън. Така че, първо закуска, а после — лов на пискита.

— Нямам търпение да се впусна по следите на тези очарователни, миниатюрни създанийца и да им дам да се разберат — заяви Ема. — НИКАКВО ТЪРПЕНИЕ.

— Ема…

— Може дори да им сложа панделки.

— Ще се наложи да ги разпитаме.

— Мога ли първо да си направя снимка с едно от тях?

— Изяж си препечената филийка, Ема.