Повелител на сенките [bg]

Той вдигна пламнали очи към Марк.

— Ама че нелепо.

— Това е Йейтс. — Марк му подаде шепа малини. — Прочут мундански поет.

— Не е знаел нищо за феите. Никой не става горчив и с остър език? Ха! — Кийрън изяде малините и слезе от перваза. — Къде отиваме сега?

— Аз отивам в библиотеката. Има нещо като… събиране… за това, какво да правим сега.

— В такъв случай бих искал да дойда.

Умът на Марк запрепуска трескаво. Имаше ли причина Кийрън да не може да дойде? Доколкото Магнус и Алек знаеха, отношенията му с Кийрън бяха такива, каквито той кажеше. Пък и за Кийрън не беше добре да прекарва цялото си време, затворен в малка стая, мразейки прочути ирландски поети.

— Добре — каза Марк. — Ако си сигурен.

Когато влязоха в библиотеката, завариха Магнус да разглежда кристала, докато останалите му разказваха какво се бе случило преди да се появи. Магьосникът беше легнал върху една от масите, държейки внимателно кристала над себе си.

Кристина, Тай, Ливи и Дру бяха насядали около дългата маса. Алек беше на пода, заобиколен от три деца: неговите две момчета и Тави, който беше във възторг, че има с кого да си играе. Той тъкмо обясняваше на Макс и Рафи как си строи градове от книги и им показваше как можеш да си направиш тунели от разтворени книги, сложени със страниците надолу, през които минават влакове.

Магнус махна на Марк да се приближи и да разгледа кристала, който грееше със странна светлина. Звуците в стаята около него сякаш утихнаха, докато Марк гледаше процеса, гледаше как Анабел се моли и протестира и как семейство Блекторн я обрича.

Когато най-сетне извърна очи, беше смразен до кости. Минаха няколко мига, преди библиотеката отново да се върне на фокус. За изненада на Марк, Кийрън беше взел Макс на ръце и го беше вдигнал високо във въздуха, видимо очарован от синята му кожа и едва наболите му рогца.

Макс зарови ръчичка във вълнистата коса на Кийрън и подръпна. Кийрън се разсмя.

— Точно така, променя си цвета, малък магьоснико, който толкова приличаш на никси. Виж. — Само за миг от синьо-черна косата му стана яркосиня. Макс се изкиска.

— Не знаех, че можеш да го правиш нарочно — подхвърли Марк, който открай време смяташе, че косата на Кийрън отразява настроенията му, неконтролируема като прилива и отлива.

— Доста неща за мен не знаеш, Марк Блекторн — каза Кийрън, докато оставяше Макс на пода.

Алек и Магнус си размениха поглед, който изпълни Марк с чувството, че двамата са стигнали до безмълвно и споделено заключение за отношенията му с Кийрън.