Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Повелител на сенките [bg]
Повелител на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Повелител на сенките [bg]

Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:

Животът на ловците на сенки е воден от дълга. Ограничаван от честта. Думата на ловците на сенки е ненарушимо обещание и няма пo-свят обет от онзи, който свързва парабатаите — воини партньори, заклели се да се бият един до друг, да умрат един до друг, но не и да се влюбят един в друг. Ема Карстерс научава, че любовта, която споделя с Джулиън Блекторн, е не просто забранена — тя може да унищожи и двама им. Знае, че трябва да стои далече от него. Но как да го направи, когато врагове заплашват семейство Блекторн от всички страни? Единствената им надежда е Черната книга, която съдържа ужасяващо могъщи магии. Всички я искат, но единствено семейство Блекторн могат да я намерят. Подтиквани от тъмна сделка с кралицата на феите, Ема, нейната най-добра приятелка Кристина, както и Марк и Джулиън Блекторн отиват в Дворовете на феите, където искрящи веселия крият кървава опасност. Междувременно, нарастващото напрежение между ловци на сенки и долноземци е довело до появата на Кохортата — група нефилими екстремисти, борещи се за регистрирането на долноземците и „неподходящите нефилими. И са готови да сторят всичко по силите си, за да извадят тайните на Джулиън наяве и да сложат ръка на Института в Лос Анджелис. Когато долноземците се обръщат срещу Клейма, се надига нова заплаха в лицето на Повелителя на сенките — краля на тъмните феи, който изпраща най-страховитите си воини, за да избият онези, в чиито вени тече кръвта на семейство Блекторн, и да се доберат до Черната книга. Докато опасността става все по-голяма, Джулиън измисля рискован план, който разчита на помощта на непредсказуем враг. Ала успехът може би идва с цена, която той и Ема не могат да си представят. Цена, носеща кървава разплата, която ще засегне всички и всичко, което обичат.
1 ... 171 172 173 174 175 176 177 178 179 ... 274
Перейти на страницу:

— Не съм сигурна, че е същото.

— А аз не съм сигурен, че е толкова различно. — Той се облегна на голям сив камък. — Марк беше добър Ловец, ала сърцето му не принадлежеше на Лова. Не Ловът му липсва, а свободата и откритото небе, и може би Кийрън.

— Ти знаеше, че двамата се скараха. Ала когато дойде при нас, бе сигурен, че Марк ще го спаси.

— Ловците на сенки искат да спасят всички. Още по-силно, когато е намесена любов.

— Смяташ ли, че Марк все още обича Кийрън?

— Смятам, че не можеш да изкорениш напълно любовта. Според мен там, където е имало любов, винаги ще тлее жар, така, както останките от огъня надживяват пламъците.

— Ала и те рано или късно угасват и се превръщат в пепел.

Гуин се приведе напред. Очите му, синьо и черно, бяха приковани сериозно в нея.

— Обичала ли си някога?

Даяна поклати глава. Усещаше как нервните й окончания треперят, усещаше очакването и страха.

— Не и по този начин. — Трябваше да му каже защо, помисли си, ала думите не идваха.

— Колко жалко. Според мен твоята любов би била огромна чест за всекиго.

— Та ти едва ме познаваш — изтъкна Даяна. Не би трябвало да позволя думите му да ми влияят. Не би трябвало да искам това. Само че го искаше, по начин, който отдавна се бе опитала да зарови дълбоко в себе си.

— Видях коя си в нощта, когато дойдох в Института — заяви Гуин. — Видях храбростта ти.

— Храброст — повтори Даяна. — Храбростта, която убива демони — да. Но съществуват толкова други видове храброст.

Дълбоките му очи припламнаха.

— Даяна…

Ала тя беше скочила на крака и отиде до края на полянката, повече заради облекчението от движението, отколкото заради нещо друго. Жребецът на Гуин изцвили, когато тя се приближи до него, и отстъпи назад.

— Внимавай. — Гуин също се беше изправил, но остана на мястото си. — Конете от Дивия лов са неспокойни, когато наблизо има жени. Нямат много опит с тях.

Даяна спря за миг, а после заобиколи коня на Гуин отдалеч. Когато стигна до началото на гората, зърна нещо бледо с крайчеца на окото си.

Дойде по-близо, давайки си изведнъж сметка колко бе уязвима навън, без оръжията си, облечена само по пижама. Как се бе съгласила на това? Какво бе казал Гуин, че да я убеди?

Видях коя си.

Даяна потисна думите дълбоко в ума си и докосна деликатния ствол на една липа, за да си възвърне равновесието. Очите й го видяха, преди умът й да успее да го осъзнае: странна гледка, опустошен кръг насред Брослинд. Земя като пепел, дървета, опожарени до корен, сякаш киселина бе изгорила всичко живо.

— В името на Ангела — прошепна тя.

— Това е мор. — Гуин се бе приближил зад нея, широките му рамене бяха обтегнати от напрежение, челюстта му беше стисната. — Досега го бях виждал единствено в Царството на феите. То е знак за могъща тъмна магия.

Имаше изгорени места, бели като пепел, като повърхността на луната.

Даяна стисна по-здраво ствола на липата.

— Отведи ме обратно. Трябва да се върна в Аликанте.

21

СКРИТИ ЗА ТЛЕННИТЕ ОЧИ

Приседнал на ръба на леглото, Марк разглеждаше китката си. Раната, която се обвиваше около нея, като че ли беше по-тъмна, с коричка от засъхнала кръв по краищата, а от нея тръгваха тъмночервени и лилави синини.

— Нека те превържа. — Кийрън седеше на нощното шкафче, подвил крака под себе си. Беше разчорлен и бос. Приличаше на диво създание, кацнало върху късче от цивилизацията, като ястреб върху главата на статуя. — Нека сторя поне това за теб.

— Превръзката няма да помогне — отвърна Марк. — Както каза Магнус — няма да се излекува, докато заклинанието не бъде отменено.

— Тогава го направи за мен. Не мога да понеса да я виждам.

Марк го погледна изненадано. В Дивия лов се бяха нагледали на наранявания и кръв и Кийрън определено не беше от онези, на които лесно им прилошава.

— Превръзките са ей там — каза, посочвайки чекмеджето на нощното шкафче.

Кийрън скочи на пода, взе онова, от което се нуждаеше, и дойде до леглото. Настани се до него и улови китката му. Пръстите му бяха пъргави и умели, с ниско изрязани нокти, окоравяли от годините прекарани в битки и езда. (Ръцете на Кристина също бяха корави, ала китките и връхчетата на пръстите й бяха гладки и меки. Марк не беше забравил усещането от допира им върху бузата му в онази елфическа горичка.)

— Толкова си дистанциран, Марк — рече Кийрън. — По-далеч си от мен, отколкото когато аз бях в земите на елфите, а ти — в света на хората.

1 ... 171 172 173 174 175 176 177 178 179 ... 274
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)