Повелител на сенките [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-208-3
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Не съм сигурна, че е същото.
— А аз не съм сигурен, че е толкова различно. — Той се облегна на голям сив камък. — Марк беше добър Ловец, ала сърцето му не принадлежеше на Лова. Не Ловът му липсва, а свободата и откритото небе, и може би Кийрън.
— Ти знаеше, че двамата се скараха. Ала когато дойде при нас, бе сигурен, че Марк ще го спаси.
— Ловците на сенки искат да спасят всички. Още по-силно, когато е намесена любов.
— Смяташ ли, че Марк все още обича Кийрън?
— Смятам, че не можеш да изкорениш напълно любовта. Според мен там, където е имало любов, винаги ще тлее жар, така, както останките от огъня надживяват пламъците.
— Ала и те рано или късно угасват и се превръщат в пепел.
Гуин се приведе напред. Очите му, синьо и черно, бяха приковани сериозно в нея.
— Обичала ли си някога?
Даяна поклати глава. Усещаше как нервните й окончания треперят, усещаше очакването и страха.
— Не и по този начин. — Трябваше да му каже защо, помисли си, ала думите не идваха.
— Колко жалко. Според мен твоята любов би била огромна чест за всекиго.
— Та ти едва ме познаваш — изтъкна Даяна. Не би трябвало да позволя думите му да ми влияят. Не би трябвало да искам това. Само че го искаше, по начин, който отдавна се бе опитала да зарови дълбоко в себе си.
— Видях коя си в нощта, когато дойдох в Института — заяви Гуин. — Видях храбростта ти.
— Храброст — повтори Даяна. — Храбростта, която убива демони — да. Но съществуват толкова други видове храброст.
Дълбоките му очи припламнаха.
— Даяна…
Ала тя беше скочила на крака и отиде до края на полянката, повече заради облекчението от движението, отколкото заради нещо друго. Жребецът на Гуин изцвили, когато тя се приближи до него, и отстъпи назад.
— Внимавай. — Гуин също се беше изправил, но остана на мястото си. — Конете от Дивия лов са неспокойни, когато наблизо има жени. Нямат много опит с тях.
Даяна спря за миг, а после заобиколи коня на Гуин отдалеч. Когато стигна до началото на гората, зърна нещо бледо с крайчеца на окото си.
Дойде по-близо, давайки си изведнъж сметка колко бе уязвима навън, без оръжията си, облечена само по пижама. Как се бе съгласила на това? Какво бе казал Гуин, че да я убеди?
Видях коя си.
Даяна потисна думите дълбоко в ума си и докосна деликатния ствол на една липа, за да си възвърне равновесието. Очите й го видяха, преди умът й да успее да го осъзнае: странна гледка, опустошен кръг насред Брослинд. Земя като пепел, дървета, опожарени до корен, сякаш киселина бе изгорила всичко живо.
— В името на Ангела — прошепна тя.
— Това е мор. — Гуин се бе приближил зад нея, широките му рамене бяха обтегнати от напрежение, челюстта му беше стисната. — Досега го бях виждал единствено в Царството на феите. То е знак за могъща тъмна магия.
Имаше изгорени места, бели като пепел, като повърхността на луната.
Даяна стисна по-здраво ствола на липата.
— Отведи ме обратно. Трябва да се върна в Аликанте.
21
Приседнал на ръба на леглото, Марк разглеждаше китката си. Раната, която се обвиваше около нея, като че ли беше по-тъмна, с коричка от засъхнала кръв по краищата, а от нея тръгваха тъмночервени и лилави синини.
— Нека те превържа. — Кийрън седеше на нощното шкафче, подвил крака под себе си. Беше разчорлен и бос. Приличаше на диво създание, кацнало върху късче от цивилизацията, като ястреб върху главата на статуя. — Нека сторя поне това за теб.
— Превръзката няма да помогне — отвърна Марк. — Както каза Магнус — няма да се излекува, докато заклинанието не бъде отменено.
— Тогава го направи за мен. Не мога да понеса да я виждам.
Марк го погледна изненадано. В Дивия лов се бяха нагледали на наранявания и кръв и Кийрън определено не беше от онези, на които лесно им прилошава.
— Превръзките са ей там — каза, посочвайки чекмеджето на нощното шкафче.
Кийрън скочи на пода, взе онова, от което се нуждаеше, и дойде до леглото. Настани се до него и улови китката му. Пръстите му бяха пъргави и умели, с ниско изрязани нокти, окоравяли от годините прекарани в битки и езда. (Ръцете на Кристина също бяха корави, ала китките и връхчетата на пръстите й бяха гладки и меки. Марк не беше забравил усещането от допира им върху бузата му в онази елфическа горичка.)
— Толкова си дистанциран, Марк — рече Кийрън. — По-далеч си от мен, отколкото когато аз бях в земите на елфите, а ти — в света на хората.