Повелител на сенките [bg]

Очите на Марк неволно потърсиха Кристина. Тя беше навела глава и не го поглеждаше. Спомни си предишната нощ, топлината на тялото й в леглото до него, дъхът й в ухото му.

Върна се рязко към действителността, давайки си сметка, че останалите вече обсъждат откъде да си набавят съставките за развалянето на обвързващата магия.

— С оглед на случилото се на Пазара на сенките снощи — добави Магнус, — никой от нас няма да бъде добре дошъл там. В Лондон обаче има магазин, където се продава онова, от което имам нужда. Кит, Тай и Ливи, ако ви дам адреса, ще можете ли да го намерите?

Ливи и Тай начаса приеха, очевидно изпълнени с възторг, че им е възложена мисия. Кит беше по-тих, ала крайчецът на устните му потръпна. Незнайно как, този най-млад представител на рода Херондейл толкова се беше привързал към близнаците, че дори Магнус гледаше на тях като на един екип.

— Наистина ли мислиш, че е разумно да отидат? — прекъсна ги Марк. — След станалото вчера, когато се промъкнаха тайно на Пазара на сенките и Ливи едва не беше убита?

— Ама Марк… — опита се да възрази Тай.

— Е — отвърна Магнус, — вие с Кристина трябва да си останете вътре. Обвързващите магии са опасни и не бива да се отдалечавате твърде много един от друг. Алек оглавява Института, така че мястото му е тук. А със собственичката на магазина имаме… ами минало и е по-добре да не й се мяркам.

— Аз бих могла да отида — предложи Дру с тихичко гласче.

— Не и сама, Дру — отсече Марк. — А тези тримата — той махна към Кит, Тай и Ливи, — само ще ти докарат неприятности.

— Бих могъл да направя проследяваща магия на един от тях — предложи Магнус. — Ако се отдалечат от пътя, който би трябвало да следват, ще се вдигне ужасен шум, който мунданите ще чуят.

— Прекрасно — каза Марк, докато близнаците запротестираха. Кит не каза нищо. Той рядко се оплакваше; Марк подозираше, че вместо това тайничко крои как да си го върне, вероятно на всички, които бе срещал в живота си.

Магнус разглеждаше големия син пръстен на пръста си.

— А ние ще се заловим с проучване в библиотеката. Ще потърсим информация за историята на Черната книга. Не знаем кой я е написал, но вероятно бихме могли да открием на кого е принадлежала в миналото, за какво е била използвана, каквото и да е, което би могло да ни подскаже с кого е работил Малкълм през 1812 година.

— И не забравяйте за онова, с което Джулиън и Ема ни помолиха да им помогнем — обади се Кристина, потупвайки телефона в джоба си. — Не би трябвало да отнеме повече от няколко минути…

На Марк му беше трудно да откъсне очи от нея. Тъкмо прибираше тъмната си коса зад ушите, и докато го правеше, ръкавът на пуловера й се вдигна, разкривайки червения белег на китката й. Прииска му се да отиде при нея, да целуне белега, да поеме болката й в себе.

Най-сетне извърна очи от нея, но не преди да зърне погледа, който Кийрън му хвърли. Тай, Ливи и Кит вече ставаха, бъбрейки си развълнувано, нетърпеливи да отидат на мисията си. Дру седеше, скръстила ръце на гърдите си. А Магнус местеше бавно поглед между Кристина, Марк и Кийрън, котешките му очи бяха проницателни и замислени.