Повелител на сенките [bg]

— Някой Лайтууд? — попита Алек.

— Един-двама изглеждаха така, сякаш биха могли да са. — Ливи се намръщи.

— Семейство Херондейл открай време се славят с красотата си — обади се Бриджет, — но мен ако питате, най-сексапилни от всички са семейство Лайтууд.

Алек изплю чая, който беше отпил. Магнус успя да овладее изражението си, но с усилие.

— Трябва да прегледам спомените — каза той. — Да видя дали няма да разпозная някого от онова време.

— Ако Анабел е изпълнена с гняв към ловците на сенки — рече Ливи, — струва ми се, че има основателна причина за това.

— Мнозина имат основателни причини да са изпълнени с гняв към ловците на сенки — обади се Марк. — Малкълм също. Ала онези, които са я наранили, са мъртви, а потомците им нямат вина. Това е проблемът с отмъщението — в крайна сметка, заедно с виновните, погубваш и невинните.

— Ала дали тя го знае? — Тай се намръщи. — Ние не я разбираме. Не знаем какво мисли или чувства.

Изглеждаше неспокоен, сенките под очите му бяха станали по-тъмни. На Кит му се искаше да се протегне и да го прегърне така, както бе направил предишната нощ, на покрива. Изпитваше невероятно силно закрилническо чувство към другото момче, по начин, който бе странен и леко плашещ. Не за първи път го беше грижа за някого, най-вече за баща му, но никога не бе искал да закриля когото и да било.

Готов бе да убие всеки, който би се опитал да нарани Тай. Беше адски странно чувство.

— Всички трябва да изгледаме заключеното в кристала — заяви Магнус. — Междувременно, с Алек имаме новина.

— Ще се жените — грейна Ливи. — Обожавам сватбите.

— Не, засега все още няма да се женим — отвърна Алек и Кит се зачуди защо не — очевидно връзката им беше сериозна. Но то всъщност не му влизаше в работата.

— Евелин ни напусна — обяви Магнус. Незнайно как, успяваше да запази хладнокръвие, дори и с хленчещо дете в скута си. — Според Джия Институтът е под временното ръководство на Алек.

— От години се опитват да ми тръснат някой Институт — каза Алек. — Джия сигурно прелива от щастие.

— Евелин ни напусна? — Очите на Дру се бяха разширили. — Имаш предвид, че е мъртва?

Магнус се закашля.

— Естествено, че не. Отиде да погостува на пралеля ви Марджъри в провинцията.

— Това да не е както когато кучето умре и на детето казват, че е отишло да живее в една ферма? — попита Кит любопитно.

Сега беше ред на Алек да се задави. Кит подозираше, че се смее и се опитва да го скрие.

— Ни най-малко — увери го Магнус. — Просто реши, че предпочита да си спести цялото това вълнение.

— Наистина е при Марджъри — потвърди Марк. — Тази сутрин получих огнено съобщение. Очевидно е оставила Бриджет, за да помага в къщната работа.

Кит си спомни как беше реагирала Евелин, когато в Института се беше появил елф. Можеше само да си представя как се бе почувствала, когато към всичко останало бяха добавени и двама магьосници. Вероятно беше избягала толкова бързо, че след нея се беше вдигнал пушек.