Повелител на сенките [bg]

Зората отстъпи място на утрото, докато тя гледаше как светът се носи под нея: внезапното проблясване на вода, изящните очертания на ели и бели борове. Когато Гуин насочи главата на коня надолу и те започнаха да се спускат, Даяна усети как я жегва разочарование и за миг се почувства така близка с Марк. Нищо чудно, че Ловът му беше липсвал; нищо чудно, че дори когато беше със семейството си, копнееше за небето.

Кацнаха насред малка просека между липи. Гуин се плъзна от гърба на коня и й подаде ръка, за да слезе. Дебелият зелен мъх беше мек под босите й крака и Даяна тръгна между белите цветя, възхищавайки се на синьото небе, докато Гуин разстилаше ленена покривка и вадеше храната от торбата на коня си.

С усилие потисна желанието да се разсмее — ето че тя, Даяна Рейбърн, от порядъчното, спазващо законите семейство Рейбърн, се канеше да си направи пикник с предводителя на Дивия лов.

— Ела — повика я той, когато беше готов, и се настани на земята. Конят му се беше отдалечил, за да попасе в края на поляната. — Сигурно си гладна.

Даяна с изненада установи, че действително бе гладна… и огладня още повече, когато опита храната: вкусни плодове, пушено месо, дебели резени хляб с мед и вино, чийто вкус бе такъв, каквито изглеждаха рубините.

Може би беше заради виното, но тя откри, че въпреки тихата му природа, с Гуин бе много лесно да се говори. Задаваше й въпроси за нея самата, макар и не за миналото — вместо това искаше да знае за нейните страсти, за интересите и мечтите й. Даяна се улови как му разказва за любовта си към преподаването и как й се искаше един ден да бъде учителка в Академията. Той я попита за семейство Блекторн и как свиква Марк, кимайки сериозно на отговорите й.

Не беше красив по начина, по който бяха красиви много елфи, но тя намираше лицето му по-приятно именно заради това. Косата му беше гъста и кестенява, дланите му — широки, умели и силни. По кожата му имаше белези — на врата и гърдите, и върху опакото на дланите, но това просто й напомняше за собствените й белези и живота като ловец на сенки. Действаше й успокояващо с познатостта си.

— Защо няма жени в Дивия лов? — попита го нещо, за което открай време се чудеше.

— Жените са твърде свирепи — отвърна той с широка усмивка. — Ние жънем от мъртвите. Когато дамите на Рианон яздеха с Лова, нерядко не искаха да изчакат, докато мъртвите станат мъртви.

Даяна се разсмя.

— Рианон. Името ми е познато.

— Жените напуснаха лова и станаха Адар Рианон. Птиците на Рианон. Някои ги наричат валкирии.

Даяна му се усмихна печално.

— Елфите могат да бъдат толкова прекрасни — рече тя. — И все пак, ужасяващи.

— За Марк ли си мислиш?

— Марк обича семейството си. И те се радват, че отново е сред тях. Ала Ловът му липсва. Което понякога е трудно за разбиране. Когато се върна при нас, носеше жестоки белези, не само по тялото, но и в ума си.

— Мнозина ловци на сенки носят белези — изтъкна Гуин. — Това не означава, че вече не искат да бъдат ловци на сенки.