Драконите на сломеното слънце [bg]

По силата на някакво необяснимо чудо, рицарят все още беше жив.

Палин отмести очи и се взря напред през брулещия вятър. Слънцето внезапно се скри зад огромната маса на скълбените буреносни облаци на хоризонта. Прогърмя. Изви се вледеняващ вятър, който бързо охлади потта по робата му и измокри косите му. Той отново потрепери и се зави по-плътно в тъмното наметало. Не погледна повече назад.

Грифонът бавно се издигаше над дърветата. Не след дълго въздушните потоци ги подхванаха и грифонът започна да се рее в синьото небе.

— Палин! — извика кендерът, като подръпна тревожно робата на магьосника. — Някой лети зад нас!

Палин се изви, за да погледне.

Зеленият дракон все още беше далече, но се движеше с голяма скорост. Крилата му разсичаха въздуха, ноктестите му лапи бяха притиснати плътно към тялото, а заострената опашка трептеше след него. Не беше Берил, а някой от нейните слуги, изпратен да изпълни заповедите й.

Естествено. Не би доверила толкова важна задача на Рицарите на Нерака. Искаше да бъде напълно сигурна, че ценната награда ще падне в лапите й. Той се наведе през рамото на грифона:

— Дракон! — изкрещя. — Източно от нас!

— Виждам! — озъби му се грифонът.

Палин засенчи очи, като се опитваше да не мига, за да не пропусне и един удар на крилата на дракона.

— Забеляза ни — обади се след малко. — Идва право към нас.

— Дръжте се! — Грифонът рязко наклони и се гмурна надолу. — Ще навляза в бурята. Може малко да ви поразтърси!

На хоризонта пред тях се издигаше стена от сиви и пурпурночерни облаци. В най-високите си части стената приличаше на настръхнала от заострени шпилове крепост. През пролуките между облаците надничаше светлина, сякаш във вътрешността на крепостта бяха запалени факли. Гръмотевиците тътнеха и боботеха.

— Тази буря никак не ми харесва — извика към грифона Палин.

— Кое ти харесва повече, вътрешностите на дракона ли? — Отвърна мрачно създанието. — Рано или късно ще ни настигне. Не мога да летя по-бързо.

Магьосникът погледна през рамо с надеждата, че грифонът не е успял да прецени правилно ситуацията. Огромните крила биеха във въздуха, челюстите на дракона се отвориха. Палин се вгледа в очите на преследвача си и видя в тях една-единствена цел, видя, че гледат право в него.

Той се залови здраво за юздите, притисна към себе си крещящия кендер и се приведе възможно най-ниско към грифона, за да избегне брулещия вятър. Първите дъждовни капки се стовариха тежко в лицето му.