Прокобата на Господаря Гад [bg]

— Не се отпускайте! — процеди Протал. — Усещам, че опасността не е отминала.

Томас не помръдваше от мястото си, зяпаше в скалната светлина и стискаше юмрук. Случваше се нещо, което той не разбираше.

— Надвладетелю — тихо попита Протал, — какво виждаш?

— Сила. — Прекъсването на мислите му го подразни и гласът дращеше грубо в гърлото му. — Лигоча я има в такова изобилие, че да изглеждате глупаво. — Вдигна левия си юмрук. — Навън е ден, а виж…

Пръстенът пламтеше кърваво, пулсираше с ритъма на скалната светлина. Протал гледаше намръщено и съсредоточено халката. Устните му се изопнаха по зъбите, когато измънка:

— Нещо не е наред. Трябва да си спомня. Скалната светлина не може да причини това.

Морам дойде при тях и преди да забележи какво става, каза:

— Терел се върна. Готови сме да минем по моста.

Протал кимна разсеяно и чак тогава Морам зърна пръстена. На Томас му се причу скърцане със зъби. Владетелят протегна ръка и стисна юмрука му.

После се обърна и даде знак на отряда. Куаан поведе Ратниците, стражите вървяха с тях. Протал все така изглеждаше умислен, но тръгна отпред с Биринер. Томас се помъкна след тях към Моста пред леговищата.

Тувор и друг страж изпревариха Върховния владетел. Пристъпиха към моста, за да се уверят, че е безопасно Владетелите да минат по него.

Томас също вървеше натам като в транс. Скалната светлина го омайваше все по-силно. Усещаше как пръстенът се сгорещява. Налагаше се да принуждава ума си да човърка въпроса защо халката пак има кървав оттенък вместо оранжево-червеникав като сияйните колони. Само че отговорът оставаше недостъпен. Чувстваше натрапваща се промяна в себе си, на която не можеше да устои или да я измери, нито дори да вникне в нея. Дали пръстенът объркваше сетивата му, завърташе ги като ос към незнайни измерения?

Тувор и другият страж стъпиха на моста и тръгнаха нагоре по свода му. Протал задържаше отряда по-назад въпреки опасността да стоят на открито в скалната светлина. Вглеждаше се в стражите и подръпваше брадата си с трепереща ръка.

Томас знаеше, че странното омайване го покорява. И пещерата около него не беше същата. Тук-там каменните стени изглеждаха по-тънки, сякаш започваха да прозират. Куаан, Лид и Ратниците също ставаха прозрачни, заприличаха на привидения. Протал и Морам още бяха плътни, ала образът на Върховният владетел примигваше пред очите му. Само мъжете от Кръвната стража не изглеждаха все едно ще се размият в мъгла. И пръстенът си беше същият. Собствената плът на Томас беше някак смътна, дори се стресна, че пръстенът може да падне през нея. А до рамото му Банор оставаше корав, несмутим и застрашителен. Томас се плашеше, че с едно докосване стражът може да го разпилее като прах на вятъра.

Тувор доближаваше най-високата част от свода. На Томас му се привиждаше, че мостът ще се разпадне под краката на Първия страж.