Политичестки ред и политически упадък [bg]

Танзания разполага с някои предварително съществуващи предимства пред Кения при формулирането на националната си идентичност. Нито една от нейните 120 етнически групи не е достатъчно голяма, за да наложи доминация, докато в Кения най – големите пет етнически групи съставляват около 70 процента от населението. Обединение между които и да е две от тях – кикую, календжин, луо, камба, лухуя – е достатъчно, за да контролират управлението. Не по – маловажна е ролята на суахили като национален език в Танзания. На суахили, език от групата банту, в който има много заемки от арабския на търговците от Занзибар и други крайбрежни райони, говорят много от населенията в Източна Африка.

Неговата роля е подобна на тази на индонезийския като лингва франка през колониалната епоха и като език на търговците на дребно и едро. Когато към края на XIX в. Танганика е под контрола на германците, колониалните власти полагат много по – съгласувани усилия да го превърнат в национален език, отколкото британците в техните кенийски колонии. Поради това в момента на обявяването на независимостта той е по – широко използван в Танзания, отколкото в Кения.

Ролята на първия президент основател на Танзания Джулиъс Ниерере наподобява тази на Сукарно в Индонезия. Той изгражда националната идентичност въз основа не на етническа принадлежност, а на социалистическата идеология чрез своето учение уджамаа[58], или африкански социализъм, ясно и изчерпателно формулирано в неговите трудове и в документи като Декларацията от Аруша от 1967 г. Според него етническата хетерогенност е сериозна заплаха за социалистическия проект и полага усилия да потисне т.нар. от него „трибализъм“. И той като Сукарно отхвърля западния либерален плурализъм и е за еднопартийно управление за преструктуриране на обществото. За тази цел използва като политически инструмент създадения от него Танганайски африкански национален съюз (чийто наследник е „Чама Ча Мапиндузи“)[59], който поддържа ленинска дисциплина и централизиран контрол над своите кадри в цялата страна. За разлика от много други африкански държавни ръководители Ниерере насочва вниманието си не само към градовете, но полага усилия Националният съюз да проникне и сред преобладаващото във вътрешността на страната селско общество. За постигането на тази цел правителството на Ниерере полага много по – големи усилия от Джомо Кениата да утвърди суахили като национален език и през 1965 г. го обявява за задължителен във всички средни училища. По думите на Хенри Бийнин: „Суахили е съществен компонент от националната идентичност на Танганика; той е мерило за „танганизъм“.“