![Сянката на чинара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/6/syankata-na-chinara-bg-download.jpg)
Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
За шестте месеца няколко пъти беше превъртал богатството, харчеше го, както си поиска, но освен това го удвояваше и утрояваше с проницателни инвестиции. Понякога се чувстваше като милионер, друг път усещаше ужасна празнота, като си представяше как парите му се изплъзват и не му остава нищичко. Защо го беше направил старецът? Хършъл беше готов да признае и да поеме много по-голяма част от полагащата му се вина за напрегнатите им взаимоотношения, но не проумяваше как така се е оказал напълно изключен. Би могъл да обича Сет повече, но пък и Сет не даряваше бог знае колко обич. Би могъл да прекарва повече време тук, в къщата, но Сет не желаеше присъствието му. Къде бяха сбъркали? На колко години беше Хършъл, когато разбра, че баща му е студен и дистанциран? Едно дете не може да припка подир баща, който няма време за него.
Хършъл никога не се беше опълчвал на баща си, никога не го беше злепоставял с публичен бунт или с нещо още по-лошо — наркомании, арести, престъпен живот. Раздели се със Сет осемнайсетгодишен и напусна дома, за да стане мъж. Не беше общувал с баща си на зряла възраст, защото Сет пък го беше пренебрегвал като малък. Детето не се ражда със склонност да пренебрегва, а я придобива. Хършъл се беше научил на това от истински майстор.
Дали парите щяха да променят нещо? Ако Хършъл бе знаел на колко възлиза богатството на баща му, какво би направил по-различно? Адски много неща, осъзнаваше той напоследък. Първоначално бе възприел надменно отношение и бе казал, поне пред майка си, че не би променил нищо. Нищичко. След като Сет не желаеше да има нищо общо с единствения си син, тогава синът му щеше да остави нещата така. С течение на времето обаче и след като собственият му свят беше притъмнял, Хършъл съзнаваше, че е трябвало да е тук, в къщата, за да се погрижи за скъпия си стар баща. Да демонстрира въодушевена проява на интерес към дървения материал и мебелите. Да помоли Сет да го въведе в бизнеса и евентуално да го подготви като свой заместник. Трябваше да преглътне гордостта си, да се върне в окръг Форд и да си наеме къща някъде наблизо. И със сигурност трябваше да държи Лети Ланг под око.
Беше страшно унизително, че не получаваше нищичко от това огромно състояние. Приятелите шушукаха зад гърба му. Враговете се наслаждаваха на нещастието му. Бившата му съпруга го ненавиждаше почти толкова, колкото той презираше Сет, и злорадо разпространяваше ужасната, но вярна клюка в Мемфис. Макар че и собствените й деца бяха пострадали, тя не можеше да се въздържи и стоварваше всичко върху главата на клетия Хършъл. Вече шест месеца той с мъка успяваше да върти бизнеса и да се съсредоточава над делата си. Сметките и дълговете се трупаха, а майка му му съчувстваше и помагаше все по-малко. Два пъти го помоли да се изнесе от дома й и да си намери квартира. Той искаше, обаче не можеше да си го позволи.
Съдбата му сега се намираше в ръцете на ловък адвокат на име Уейд Лание, на раздразнителния стар съдия Рубън Атли и на случаен състав от съдебни заседатели от дълбоката провинция на Мисисипи. На моменти се чувстваше сигурен. Справедливостта щеше да възтържествува, доброто щеше да победи злото и така нататък. Просто не беше редно една прислужница, независимо от цвета на кожата й, да се появи през последните години на един дълъг живот и да манипулира събитията толкова умело. Почтеността беше на тяхна страна. Друг път обаче той продължаваше да усеща неописуемата болка, че всичко му се изплъзва. След като бе възможно да се случи веднъж, значи можеше да се случи отново.
Стените сякаш се приближиха още повече и застоялият въздух стана по-плътен. Безрадостен дом, с двама родители, които се презираха взаимно. Известно време Хършъл руга наум и двамата, после насочи мислите си към Сет. Защо създаваш деца, ако не ги искаш? От години търсеше отговор на този въпрос, но отговор нямаше. По-добре да се откаже.
Стига толкова. Той заключи къщата и потегли към Клантън, където го очакваха в шест следобед. Иън и Рамона вече бяха там, в голямата заседателна зала на втория етаж във фирмата на Съливан. Когато Хършъл пристигна, първокласният консултант по избор на съдебни заседатели Майрън Панки представяше подробните си проучвания. Последваха бегли поздрави и запознанства. Панки водеше две свои служителки, две привлекателни млади дами, които старателно си водеха бележки.
Уейд Лание и Лестър Чилкот седяха в средата, а от двете им страни имаше стажанти. Говореше Панки: