![Фурията на Първия лорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/7/furiyata-na-prviya-lord-bg-download.jpg)
Фурията на Първия лорд [bg]
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:
— Все още ли играете на карти, трибун? — изненадано попита Амара.
— О, да — Руфус се ухили. — Това е основната причина да остана в легионите, графиньо. Когато цивилните губят, те изведнъж осъзнават, че не искат да се бият с мен и още пет хиляди като мен.
Руфус допи водата си, вторачен към хоризонта, откъдето току-що беше пристигнал. Миг по-късно той изръмжа, сякаш някой го е ударил с юмрук в стомаха.
— Време е да направим залозите си.
Амара се обърна, за да види как вордът изпълва хоризонта.
Отново я порази мисълта колко много прилича на сянката на облак, който пълзи по земята. Имаше толкова много богомолки, които се движеха така синхронно, че изглеждаха като един организъм, килим от блестящи черно-зелени брони, смъртоносни остриета и остри върхове. Амара си помисли, че ако ги посочи с пръст, ще се пореже.
Авангардът на ворда вече се спускаше по хълма и започна да пълни равнината. По всички хълмове, които Амара можеше да види, се появиха още форми — всички се движеха съгласувано, равномерно, докато в последната миля се втурнаха в безкрайна единна вълна със страшна цел. И което го правеше още по-зловещо, всичко това се случваше в пълна тишина. Нямаше писъци, крясъци, барабани, не се чуваха рогове. Те просто се движеха като сянка на облак, без да спират и за миг. Тишината беше плашеща. Заради нея те изглеждаха някак нереални на ярката светлина на утрото.
Бърнард ги гледаше напрегнато известно време, после кимна. До него Джиралди изрева заповедно:
— Извадете мечовете!
Гласът му се разнесе нагоре и надолу по стената, съвсем отчетлив на фона на тази съвършена тишина — и тогава повече от сто и петдесет хиляди меча изсъскаха от ножниците си. Звук, далеч по-смъртоносен от шумолене на листа от вятъра. С лека изненада Амара осъзна, че собственият й меч вече е в ръката й.
Бяха готови, осъзна тя.
Бяха готови.
Изобщо не смяташе да крещи, просто изведнъж се чу как го прави. Мощен вик, в който цялото й презрение и предизвикателство към врага се изля в една-единствена дума — Алера!
Ехото на гласа й отекна в тихата равнина.
Внезапният тътен разтърси камъните на стената, разтърси самата земя, тъй като всяка жива душа, всеки защитник, който сега стоеше срещу този тъмен прилив, добави своите собствени ужас и ярост във въздуха. Нямаше отделни гласове, нито думи, нито вик или девиз — но легионите изригнаха в един глас, който изпълни тялото на Амара с неистова еуфория чак до върховете на пръстите й — и мечът в ръката й стана по-лек от въздуха, който контролираше.
Този вик на предизвикателство се стовари върху линията на ворда като физически удар и за миг врагът забави крачка — но веднага отговори с разкъсваща съзнанието буря от крясъци и писъци, болезнени за тялото, ума и душата. Врагът с всички сили се втурна напред за последните няколкостотин ярда до стената. Земята почерня, докъдето стигаше поглед, виковете им се смесиха с тези на защитниците.
И родена от този първичен, яростен тътен, започна последната битка на войната — и може би последната битка на Империята.
Глава 36
Легионите закрещяха предизвикателно срещу ворда. Ерен не можа да се въздържи да не се присъедини към тях — реакция на чист рефлекс и първичен ужас. На някакво подсъзнателно ниво той беше абсолютно сигурен, че малко ворди ще се уплашат от пискливия му глас, но някак не можеше да се контролира. Страхът може и да не го задушаваше, но явно беше върнал гласа му в пубертета.
Някъде наблизо един центурион изрева нещо, останало нечуто в целия този шум. За щастие, легионерите си знаеха работата достатъчно добре и без команди. Когато врагът приближи, огромна сянка премина над земята пред стената и безброй копия се издигнаха във въздуха, за да се потопят в авангарда на ворда. Сами по себе си копията не бяха толкова смъртоносни. Според преценката на Ерен те щяха да убият по един на всеки петдесет ворда, в най-добрия случай — на всеки тридесет. Но всеки нападател, ударен от това тежко оръжие, се олюляваше от болка. И дори раната да не беше фатална, скоростта на улучения се забавяше и той бързо биваше стъпкван от напиращите задни редове.
Такъв удар беше стар, стандартен прийом на легионите, и се оказа опустошителен за единната формация на врага.
Но тъй като това беше боен план, в който участие имаше и Тави, пораженията не се ограничиха само до това.
Холтърите от долината Калдерон не бяха успели да осигурят модифицирано копие на всеки легионер на стената — само най-опитния на всеки осем беше получил такова. В по-голямата си част именно копията, хвърлени от тези мъже, бяха убили директно — и всяко такова копие беше снабдено с малка стъклена сфера, разположена в прореза на железния връх на копието, където се съединяваше с дървената дръжка. Независимо дали копията пропускаха и падаха на земята или улучваха целта, хиляди малки сфери се пръснаха, освобождавайки затворените в тях фурии.