Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Компаси — каза О’Донован. — Трябва ни поне един.
Очко записваше усилено.
— Вода — започна да сгъва пръст по пръст Лапкин. — Някаква висококалорична храна, алпинистки въжета, непромокаем кибрит, сериозен запас бинтове и медикаменти за първа помощ. — Той избягваше да погледне Бени. — Хей, кой освен мен е минал курс за оказване на първа медицинска помощ?
Набе, Шнелер и Садин вдигнаха ръце.
— Пишман доктори — подигра им се Лапкин.
— Носилка — каза Бени. — В случай че ни се наложи да носим някого. — Опита се да изхвърли образа на тялото на Рут, люшкащо се върху грубия брезент.
— Което ни доведе до проблема с измъкването — обади се Диди.
— Да забравим засега за него — каза Екщайн. Не искаше да усложнява нещата с припомняне на грубата реалност.
— Добре — съгласи се Диди. — Но трябва да имаме носилка.
— Десет пръта! — внезапно се обади Очко и се изчерви от факта, че се е намесил. Но довърши мисълта си веднага. — Можете да купите палатка и да направите сгъваема носилка от прътите и плата.
— Много добре — съгласи се Бени и потупа аналитика по рамото. — Запиши. Ще ни трябват също и някакви торби, за да носим оръжието.
— Паласки за пълнители или някакви носещи колани — каза Шнелер и погледна Нимроди. — Ако предположим, че ще имаме амуниции.
— Ще си ги сложим по джобовете, приятелю — сряза го Нимроди. — Няма да имаме бойно облекло. Аз не съм факир.
— Ще ги носим в саковете при скока, заедно с оръжията — обади се Лапкин. — После ще ги разпределяме.
Грижливите към сигурността си израелци бяха свикнали да скачат с парашути, носейки оръжията си в платнени сакове, за да не се закачи някое от въжетата в издадените метални части. Освен, разбира се, ако разузнаването не предвижда „гореща“ зона на приземяване, когато автоматите трябва да бъдат закачени през рамо и привързани към тялото. Американците пък винаги предпочитаха да скачат като „каубои“.
— Моето оръжие ще бъде прикрепено и захванато към ръката, мамицата му — заяви Байндър.
— Какво ще кажете за комуникационно оборудване? — обади се Диди.
— Трябва да открием някой битак за електроника в тази дупка — каза Байндър. — Да купим няколко уоки-токи със слушалки.
— Отбележи името на Паяка като отговорник за това — обърна се Бени към Очко.
— Някакви уреди за нощно виждане? — попита с надежда Садин, макар че едва ли можеха да намерят и един чифт от скъпата електроника.
Бени посочи очите си.
— Боя се, че ще си имаме само онова, с което сме се родили.
— Ти ли се боиш? — възкликна Набе. — Аз вече си напиках гащите.
— Като стана дума — обади се Екщайн, — да говорим за оръжията.
— Няма да е зле да имаме нещо за отвличане на вниманието — каза О’Донован. — Светкавици и гърмежи. — Говореше за несмъртоносните ръчни гранати, които временно биха изненадали врага с гърмежите и ослепителната си светлина.
— Аз ще измъдря нещо — обеща Садин.
— Обаче без шрапнели — предупреди го Шнелер. — Имаме заложници.
Садин кимна.
— Ами к’во ще кажете за илюминация? — обади се Лапкин. Ако районът на нападението е съвсем тъмен, би било трудно да се различат терористите от пленниците. При такива обстоятелства атакуващата група използва висящи ракети.
— Ракети? — намръщи се Садин. — Не мога да обещая.
— Нещо за спешно придвижване по пътя? — предложи Диди. — Каквото и да е, дявол го взел.
— Добре — съгласи се Бени.
— Дайте да разработим модел — предложи О’Донован. Стандартна процедура на специалните сили беше да се построи подробен миниатюрен макет на целта на мисията.
— Ще го направим — потупа с длан Бени малката купчина снимки. — Обаче утре. Сега трябва да си разпределим задачите и да уредим транспорта.
Очко посегна внимателно и взе една от снимките върху скута си. После отвори кожената кутия, изпъна поставката на окуляра и се наведе над него.
— Забравяте нещо — обърна се към всички Шаул Нимроди. Той наблюдаваше двама мароканци, които излизаха от тоалетната, но те побързаха да се върнат да гледат мача, така че той не промени темата.
— Какво? — попита Бени.
— Врагът — каза дребният полковник. — Кои са те? Хората й. Какъв опит имат?
Бени искаше да отложи този разговор, докато бъдат разработени някои от техническите подробности. Когато си представиш врага от плът и кръв, настроението се разваля. Младите войници дори предпочитат да не мислят изобщо, че врагът им се състои от хора, но опитните бойци искат да знаят всички подробности. Но когато се заговори за това, настроението се разваля, защото всеки може да си представи, че хора и от двете страни ще загинат в боя.