Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
Тя се усмихна.
— Искаш да пропусна забавлението. Ще се измъкнем. На доста разстояние сме от конете. По-добре да останем заедно.
Зед я стисна за рамото.
— Може би те правят жертвоприношения единствено с девици.
— Не искам да умирам сама.
Зед продължи напред и се изкиска тихичко, като същевременно се оглеждаше за място, откъдето могат да излязат от клисурата. Най-накрая намери просека. По склона висяха корени, осигуряващи хватки. Луната се скри зад плътни облаци. В мастиленочерната нощ се заизкачваха бавно, без да виждат нищо, опипвайки пътя си с ръце.
Зед чу жужене на насекоми около тях, в далечината проплака скръбният глас на койот. Като се изключи това, нощта бе тиха и спокойна. Можеха да се надяват, че Нангтонг ще се забавят с преравянето на багажа им, останал при конете.
Зед се изкачи догоре и се обърна да помогне на Ан.
— Остани на ръце и колене. Ще трябва да пълзим или поне да притичваме приведени.
Ан прошепна нещо в знак на съгласие. Изкачи се догоре при него. Двамата се измъкнаха от клисурата. В същия миг луната изплува иззад облаците. В полукръг точно пред тях, препречвайки пътя им, се бяха подредили Нангтонг.
Бяха около двадесет. Зед си каза, че вероятно наблизо има още — ловните дружинки обикновено бяха по-големи.
Мъжете бяха ниски на ръст, телата им полуголи, носеха само по един зъб в ръка, а около кръста им се виждаше по една препаска, скриваща мъжествеността им. Около вратовете им висяха огърлици, изработени от човешки фаланги. Главите им бяха бръснати. Всички бяха с кльощави крайници и издути кореми.
Целите им тела бяха намацани с бяла пепел. Около очите се бяха боядисали в черно, от което изглеждаха като живи скелети.
Зед и Ан огледаха копията, чиито заострени стоманени върхове проблясваха на лунната светлина. Един от мъжете заповяда нещо. Зед не разбра думите, но ясно си представяше какво биха могли да означават.
— Не използвай дакрата — прошепна той на Ан. — Твърде много са. Ще ни убият за секунди. Единственият ни шанс е да останем живи и да измислим нещо.
Той видя как Ан прибра оръжието обратно в ръкава си.
Зед се усмихна широко срещу стената от мрачни лица.
— Случайно някой от вас, добри хора, да знае къде можем да намерим Джакопо?
Едно копие се стрелна към него и му посочи да стане. Двамата с Ан неохотно се подчиниха. Мъжете, високи едва до раменете на Зед, почти колкото Ан, ги наобиколиха и изведнъж се заблъскаха около тях. Започнаха да ги бутат и опипват.
Завързаха здраво ръцете им зад гърба.
— После ми повтори — каза му Ан — какво мъдро решение е да се оставят тези диваци да си вършат безпросветните практики.
— Веднъж един Изповедник ми спомена, че са превъзходни готвачи. Може би от нас ще се получи нещо ново и деликатесно.
Бутнаха я и тя се препъна, но успя да се задържи на крака.
— Прекалено съм стара — прошепна към небето, — за да се шляя насам-натам с един безумец.
След час бърз ход стигнаха до селото на Нангтонг. Големи, кръгли палатки, може би трийсетина, съставляваха подвижната им общност. Ниските палатки се бяха сгушили към земята, възможно най-малко изложени на вятъра. Имаше оградени с високи дъсчени огради пространства, където се виждаше всякакъв добитък.
Бърборещи хора, увити от глава до пети в прости платове, скриващи самоличността им от свещените жертви, готови да отнесат молбите им в света на духовете, се извърнаха да видят как Зед и Ан биват въведени в селото, подканяни от копия в гърба. Техните похитители, посипани с бяла пепел и с боядисани в черно очи, бяха ловци, предрешени като смъртта, така че за тях нямаше опасност да бъдат разпознати като живи хора.
Блъснаха Зед към една кошара, показвайки му да спре, докато мъжете развържат портата й. Тя зейна на лунната светлина. Като че ли цялото село на Нангтонг се бе струпало отзад. Докато двамата затворници бяха блъснати в кошарата, хората започнаха да се надвикват един през друг, очевидно с желание да предадат съобщенията си към света на духовете чрез двата духа, които скоро щяха да отидат пред лицето на предците им, за да говорят в името на Нангтонг.
Зед и Ан, все още с вързани отзад ръце, се строполиха едновременно на земята, блъснати от пазачите си в кошарата. Беше кално. Някакви грухтящи същества отскочиха встрани. Оказа се, че кошарата има и други обитатели — свине. Ако се съди по изровеното в калта, Нангтонг явно бяха престояли по тези места поне от няколко месеца. Така и вонеше.
Ловната дружинка — наброяваща петдесетина мъже, доколкото можеше да прецени Зед — се раздели. Някои се върнаха в палатките, наобиколени от сияещи деца и жени с каменни лица. Друга част останаха да пазят около кошарата. Повечето от зяпачите не спираха да подвикват към затворниците, предавайки им съобщения за света на Духовете.