Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Забеляза малък светъл процеп, доста по-тесен от отвора под вратата в предишното място, но достатъчен, за да му помогне да се ориентира. Плъзна ръка по каменната стена, за да добие представа за размерите на помещението. Почти веднага стигна до ъгъл. Продължи по другата стена и установи, че следващият ъгъл е съвсем близо. С нарастващо притеснение обходи и другите стени, за да стигне до ужасяващото заключение, че се намира в съвсем миниатюрна килия. Явно е лежал по диагонал, иначе не би се хванал.
Всепоглъщащият ужас от подобно затворено пространство го връхлетя с цялата си сила, заплашвайки да го смаже. Не можеше да си поеме дъх. Вдигна ръка към гърлото си, за да си помогне. Беше сигурен, че ще се побърка, ако го оставят задълго в толкова тясна килия.
Може би все пак не е Найда. По всичко личеше, че е дело на коварната му побъркана майка. Сигурно го наблюдава от света на мъртвите с мълчаливо доволство и крои нови и нови пъклени планове за него. Подлата лечителка не може да не и е помогнала. Блатната вещица без съмнение е предложила услугите си. С общи усилия трите жени са успели да се пресегнат от света на мъртвите и да съдействат на Найда да го затвори в тясната тъмна клетка.
Заснова напред-назад в тъмнината, при всеки няколко крачки се блъскаше в стени. Изпадна в паника, като си представи как стените се плъзгат навътре и стесняват още и още пространството. Беше прекалено едър за такава малка стаичка, където не можеше дори да си поеме дъх. Хрумна му, че с дишането си може да свърши въздуха в килията и бавно да се задуши. Хвърли се към вратата и долепи устни до процепа, мъчейки се да всмуче външен въздух.
Разрида се от самосъжаление. Единственото му желание в този момент бе да сграбчи главата на побърканата си майка и да започне да я блъска в стените.
След малко чу гласа вътре в себе си да му нашепва успокоителни думи, да му вдъхва кураж. Това му помогна да се окопити. Нали е умен и мъдър. Успя да победи всички заговорници въпреки злата им същност. Ще се измъкне. Ще успее. Трябва само да дойде на себе си и да се държи подобаващо, в съответствие с общественото си положение.
Той е Оба Рал. И е непобедим.
Долепи очи до процепа и надзърна, но не видя друго освен мрачна ивица коридор. Запита се дали не са го затворили в клетка, поставена в друга клетка. Започна да блъска с юмруци по вратата, да крещи и да вика, ужасен от подобна жестокост.
Що за зверове са това? Та той е Рал. Как могат да постъпват така с човек като него? Защо се държат така? Първо го хвърлят зад решетките като най-обикновен престъпник, вместо да му благодарят, задето си е направил труда сам да раздаде правосъдие и да отърве земята от един беззаконен джебчия. А сега и това — да го хвърлят в тясната клетка.
Съсредоточи се и насочи мислите си в друга посока. Спомни си погледа в очите на Найда, когато тя го видя за пръв път. Веднага го позна. Само по очите му разбра, че той е син на Мрачния Рал. Нищо чудно, че го пожела тъй яростно. Та нали е важна клечка. Но хората са такива — искат да се отъркат във великите личности, а после се опитват да ги стъпчат. Найда е обзета от завист. Защо ще го заключва в тази дупка — защото е водена от жалката си завист. Колко просто.
Оба се замисли над погледа на Найда, когато го видя за пръв път. По лицето и премина особено пламъче, показващо, че го е познала, извикващо спомени, които му говореха много. Оба се замисли за новите неща, които бе научил.
Дженсън му е сестра. И двамата са дупки в света.
Жалко, че му е роднина — видя му се изкусително красива. Онези нейни червени къдрици бяха направо умопомрачителни, нищо, че може да се окажат знак за магически способности. Оба въздъхна и извика образа и в главата си. Но той е човек на принципите, не може да си позволи да бъде привлечен от нея като от жена. Та нали имат един и същи баща. Въпреки удивителната и красота и начина, по който слабините му се свиваха, макар и болезнено в момента, почтеността му не можеше да позволи подобно варварско кръвосмешение. Той е Оба Рал, а не някакво си безмозъчно животно.
Мрачният Рал е и неин баща. Истинско чудо. Оба не знаеше какво да мисли по този въпрос. Свързваше ги нещо общо. Трябваше да се изправят заедно срещу света, пълен със завистници, които искат да им отнемат полагащото им се по право. Господарят Рал е изпратил по петите и четворки, за да няма тя претенции към трона. Оба се запита дали няма да намери в нея надежден съмишленик.
От друга страна, си спомни тревогата в очите и когато погледите им се срещнаха. Може би тя също го е познала, разбрала е, че Мрачният Рал е и негов баща. Може би вече си има свои планове, които не включват Оба. Може би е останала разочарована от неговото съществуване. Може би тя ще се окаже поредният противник, ламтящ да получи всичко за себе си.