Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
От любовните му ухапвания по врата и капеше кръв. Забеляза, че русата и коса също е подгизнала от кръв — очевидно от удара в каменния под. Оба си напомни да внимава със силата си, за да не прекрати удоволствието си преждевременно. Беше му се случвало преди. Трябваше да внимава повече — жените са крехки създания.
Все още задъхан и замаян от пулсиращата болка между краката си, той погледна тъмничаря. Онзи стоеше доста наперено, като се има предвид, че се намира в присъствието на Рал.
Погледите им се срещнаха. Войникът направи крачка напред.
Очите на гласа се отвориха и също го погледнаха.
Мъжът замръзна на мястото си.
Оба се ухили.
— Господарке Найда — прошепна тъмничарят, без да отмества очи от Оба, — мисля, че ще е най-добре да се махате оттук.
Тя го изгледа сърдито изпод вежди и пак подръпна скъсаната си униформа, за да закрие голите си хълбоци. Все още не бе възстановила напълно силите си.
— Не искаме да си тръгва — рече Оба.
Тъмничарят го изгледа изумено.
— Не искаме да си тръгва — повтори Оба в унисон с гласа.
— Можем да и се насладим заедно.
— Не искаме да си тръгва — пророни като ехо тъмничарят.
Господарката Найда прекъсна опитите си да се приведе в ред и погледна първо Оба, после войника.
— Дай я насам — заповяда Оба, зашеметен от инициативата на гласа. — Дай я насам и ще и се насладим заедно.
Жената, все още олюлявайки се, проследи погледа на Оба към тъмничаря. Щом фиксира лицето му, посегна към червената си палка. Тъмничарят я хвана за китката и осуети намеренията и. Другата му ръка се плъзна около кръста и. Морещицата се съпротивляваше, но той бе достатъчно едър, а тя и бездруго беше замаяна.
Оба се ухили, проследявайки с очи как тъмничарят влачи към него мятащата се Найда. Пръстите му опипваха алчно разголената и плът.
— Харесва и, не мислиш ли? — подвикна Оба.
Онзи се усмихна и кимна. В ъгъла на килията го очакваха Оба и гласът.
Когато я довлече достатъчно близо, Оба протегна ръка. Беше време да довърши започнатото. Да го довърши веднъж завинаги.
Тя потърси опора в униформата на тъмничаря. Тялото и започна да се мята във въздуха с удивителна бързина. Най-неочаквано пред очите на Оба блесна токът на ботуша и — по-ярко от светкавица. Преди да има възможност да реагира, светът му пак угасна, потопен в море от неописуема болка.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
ОБА ОТВОРИ ОЧИ В МРАК. Лежеше по гръб върху каменния под. Лицето му пулсираше от болка. Сви колене към тялото си, за да поуспокои горящите си слабини.
Тази кучка Найда се оказа по-опърничава от всичките му жени досега. Явно съдбата му е отредила цял живот да страда от опърничави жени. Завиждаха му, завиждаха на положението му. Опитваха се да го повалят.
Започна да му писва да се събужда на студени и тъмни места. Ужасяваше се от затворени и тъмни пространства. Там винаги е или адски горещо, или много студено. Никога не се бе чувствал добре в тези свои затвори.
Дали пък налудничавата му майка или подлата вещица Латея, а може би долната и блатна сестра нямат нещо общо с положението му? Егоистични създания като тях със сигурност ще искат да си отмъстят. Да, определено прилича на акция, замислена от коварната тройка.
Но нали са мъртви! Оба не беше напълно сигурен, че смъртта го предпазва от трите харпии. Приживе бяха отвратителни и подли; смъртта едва ли може да ги промени.
Колкото повече си мислеше за това, толкова повече се убеждаваше, че последните му неприятности идват единствено и само от четвъртата кучка — Найда. Как само успя да го заблуди, като се престори на замаяна и омаломощена, докато тъмничарят я довлече близо до Оба. И тогава нанесе съкрушителния си удар. Бива си я. Как да се ядоса на жена, която толкова си пада по него. Сигурно мисълта, че Оба може да и се изплъзне, я е докарала дотам. Искала е да го има само за себе си. Е, не може да я обвинява за това.
Сега, когато обяви публично самоличността си, Оба трябваше да бъде подготвен за неприкритите щения на много жени, привлечени от мъжествеността му. Трябва да е готов да живее като един истински Рал.
Простена от болка и се обърна. Като си помагаше с ръце, запълзя по пода и стигна до стената. Успя да се изправи. Временните несгоди само увеличават насладата от завоюването на наложницата впоследствие. Беше го научил отнякъде. Може би гласът му го бе казал.