Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Оба се пресегна и я сграбчи за гърдите. Стисна здраво и и се ухили.
— Как е възможно да не… — Изведнъж разбра, нещо дълбоко вътре в нея и прошепна истината. Притихна.
Гърдите и му харесваха. Никога не бе мачкал по-красиви гърди. В тази жена имаше нещо необичайно. Имаше чувството, че от нея ще научи много нови неща.
Юмрукът и изскочи от нищото и се стрелна към него с неподозирана бързина.
Оба го посрещна с длан. Обви го с пръсти и започна да извива китката и, докато извърти ръката и зад гърба. Раменете и опираха в гърдите му. Тя нанесе удар със свободния си лакът в корема му, но той беше подготвен и посрещна удара, хвана я за ръката и я изви така, че да може да я хване с пръстите на другата си ръка, в която бе стиснал китката и.
Така му остана една свободна ръка, с която да се наслаждава на женските и прелести. Бръкна под кожената униформа, на нивото на корема и. Тя започна да се мята с все сила, в опит да се освободи. Знаеше всякакви трикове за измъкване от хватката на противника, но силата и далеч не можеше да се мери с тази на Оба. Ръката му продължи надолу под прилепналите по тялото червени кожени панталони. Усети стегнатата и плът.
Кучката го изрита в пищяла. Оба подскочи и изкрещя, едва успя да я задържи. В следващия миг тя се завъртя и се пъхна под ръката му, освобождавайки се от силната хватка. Беше бърза като светкавица.
Вместо да избяга, използва слисването му, за да нанесе мощен удар отстрани във врата му.
В последната секунда Оба успя да парира удара, но въпреки това го заболя. Нещо повече — поведението и го вбеси. Край на закачките. Сграбчи я и започна да извива ръката и, докато онази изпищя. Ритна я през глезените, за да я повали на земята, после се хвърли с цялата си тежест отгоре и, изкара целия въздух от дробовете и. Сборичкаха се. Преди да е успяла да си поеме дъх, и нанесе мощен удар в корема. По очите и разбра колко я е заболяло.
Щеше да види още много в тях, преди да приключи с нея. Докато се боричкаха по пода, Оба спечели категорично предимство и моментално се възползва от него. Раздра дрехите и. Тя нямаше да му се даде лесно, бореше се с всички сили и средства. Стилът и на борба го изненада. Не беше като другите жени, които се мъчеха да му избягат. Нейната цел беше да го нарани.
По това Оба разбра колко силно го желае тя. Възнамеряваше да и даде лелеяното удоволствие, да я дари с нещо, което не бе получавала от никой мъж преди него. Силните му пръсти се опитаха да повдигнат тясното кожено горнище, но то се оказа пристегнато през кръста от широк колан. Гърбът беше опасан с плетеница от кръстосани ремъци и токи. Нямаше да може да ги разкъса. Оба реши да пробва материята над ребрата и. Гледката на голата и плът го възбуди. Трябваше да се пребори с водопад от ръце и крака, жената се опитваше да нанася удари дори с главата си.
Въпреки съпротивата и Оба успя да раздере стегнатата униформа чак до хълбоците. Тя започна да се мята още по-яростно, полагаше неимоверни усилия да го нарани. Той усещаше, че тази жена го желае тъй неудържимо, че вече не можеше да се контролира.
Докато се опитваше да отлепи задника и от пода, тя го захапа за ръката. Болката го парализира. Вместо да си дръпне ръката, той натисна здраво върху зъбите и, главата и издрънча в каменния под. При втория удар захапката и увисна и той успя да измъкне ръката си.
Не му се щеше тя да е в безсъзнание. Предпочиташе да усеща всичко. Възкачи се върху нея, като не откъсваше поглед от очите и, разтвори със сила бедрата и и с доволство регистрира как тя стиска зъби и вдига очи към неговите. Значи наистина осъзнаваше какво и се случва.
Това е най-важното — да осъзнаваш. Трябваше да е напълно наясно с всяка стъпка от случващото се, с всяка промяна, която щеше да настъпи в живото и тяло. Да вижда как смъртта приближава с бавни крачки, да чака, да усеща. За Оба беше от изключително значение да следи как първичните и чувства и усещания намират израз в очите и.
Облиза шията и отстрани, зад ухото, където малките нежни косъмчета докосваха езика с приятна мекота. Зъбите му се спуснаха надолу. Шията и имаше превъзходен вкус. Оба знаеше, че на жената и харесва допирът на устните и зъбите му до шията и но че е възприела роля, която смята за нужно да играе до края, за да не я вземе той за уличница. Всичко това бе част от играта. По движенията и обаче познаваше колко силно го желае. Докато обхождаше шията и с устни, се зае да разкопчава панталона и.
— Винаги си го искала по този начин — прошепна дрезгаво, отдаден на сластта си.
— Да — отвърна тя, останала без дъх, — да, ти разбираш.
Ето нещо ново. Никога преди не беше срещал жена, готова да признае на глас желанията си — освен чрез стенания и викове. Оба си рече, че кучката сигурно е обезумяла от страст и няма търпение да разкрие истинските си чувства и желания. Това го побърка, изпълни го с горещ копнеж.