Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Намръщеното и лице бе по-сурово от всичките гримаси на майката на Оба.
Но най-голямата изненада дойде, когато с един-единствен небрежен жест жената освободи пазача. Изненадан остана Оба, не и пазачът. Той хвърли последен поглед на мъжете, след което затвори вратата и я заключи. Оба чу отдалечаващите се по коридора стъпки.
Леденият поглед на жената се плъзна по лицата в помещението, огледа внимателно всяко едно от тях, най-накрая се спря на Оба. Пронизителният и взор внимателно го обходи сантиметър по сантиметър.
— Добри духове — отрони тя на себе си, след като погледът и се спря в неговия. Очи.
Оба се ухили. Знаеше, че жената се е уверила в истинността на твърденията му. Очите му издаваха голата истина — пред нея стоеше син на Мрачния Рал.
Очи.
Изведнъж Оба разбра.
В следващия миг, ревящи като зверове, мъжете се нахвърлиха отгоре и. Оба очакваше тя да закрещи от ужас, да вика за помощ или поне да трепне. Не помръдна. Посрещна нападението им с нехайно вдигане на ръка.
В юмрука и Оба забеляза червена палка — същата, която бе видял да виси на верижка от китката и. Щом първият нападател стигна до нея, тя само вдигна палката и я заби в гърдите му, после я завъртя. Онзи се строполи като бала сено, изпаднала от каруца. Тупна на голия под.
Почти в същия миг от двете и страни се метнаха останалите, размахвайки ръце и юмруци. Жената отстъпи назад и онези се сблъскаха един в друг, а тя избегна капана. Докато онези се окопитят и се приготвят да подновят атаката си, тя се шмугна между тях с ледена грациозност и докосна отривисто и методично, но с отприщена жестокост всеки от нападателите си.
Без да се обръща, нанесе мощен удар с лакът на мъжа, който се опитваше да я хване изотзад. Оба чу изпращяване на кост, главата на нещастника отхвръкна назад, по стената плисна кръв.
Третият, застанал встрани, бе забоден във врата със странната червена палка. Свлече се на земята, стиснал с ръце гърлото си, от устата му се изливаха гъргорещи звуци. Започна да се гърчи по пода и да плюе кръв, при вида му Оба се сети за змията в блатото, посрещнала смъртта си по идентичен начин. Жената избегна поредния удар и се завъртя, прелитайки над агонизиращия престъпник. От въздуха нанесе съкрушителен ритник с тока си и го довърши.
Приземявайки се, засипа четвъртия мъж с три бързи удара. Онзи забели очи и се олюля. Жената го срита в кокалчетата на глезените и той се пльосна на земята по корем. Челото му издрънча в каменния под и се разтроши на парченца.
За Оба беше истинско удоволствие да наблюдава премерените и движения, елегантността на жестовете, последвани от бързи и агресивни удари.
Последният нападател се спусна към нея с цялата сила на едрото си тяло. Тя замахна и го зашлеви тъй силно с опакото на ръката си, че онзи се завъртя като пумпал. Тя го сграбчи за косата на тила и го отлепи от земята, после заби червената палка в гърба му и го свали на колене.
Беше кривозъбият. Започна да пищи. Оба никога не бе чувал по-пронизителни крясъци. Остана удивен от способността на тази жена да причинява болка. Държеше кривозъбия за косата, той бе паднал на колене пред нея и виеше в нечовешка агония, умоляваше я да го пусне и се дърпаше да и се изплъзне. Тя го подпря с коляно в гърба и без да отлепя палката си от тялото му, го накара да се наведе напред. Той изпълняваше всяко нейно желание, сякаш бе послушна марионетка.
След това, втренчена демонстративно в очите на Оба, тя заби палката в тила на жертвата си. Ръцете му политнаха встрани, цялото му тяло се разтресе в конвулсии, сякаш бе ударен от гръм. Отпусна се, от ушите му потече кръв. Приключила с него, жената го пусна и тялото му се изсипа на пода. По отпуснатостта и глухия тътен, с който падна върху камъка, Оба разбра, че човекът е мъртъв.
Стори му се, че всичко свърши за не повече от пет секунди — по една за всеки от мъжете. На светлината на лампата цялата килия блестеше в червено. Петимата затворници лежаха проснати в най-странни пози из цялото помещение. А жената в червено дори не се беше задъхала. Приближи се към Оба.
— Съжалявам, че ще те разочаровам, но няма да се измъкнеш от тук толкова лесно.
Оба се ухили. Тя го желаеше.
Пламнала от ярост, докосна с палката си рамото му, точно в основата на врата.