Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
— Моля те — задъхано продължи тя в рамото му, което държеше главата и плътно прилепена в пода, — нека ти помогна.
Определено беше нещо ново.
— Да ми помогнеш ли?
— Да — трескаво зашепна тя в ухото му. — Нека ти помогна да си разкопчаеш панталона, за да можеш да ме докоснеш там, където най-много искам.
Оба с готовност се отзова на безсрамните и щения. Като и повери отговорната задача да разкопчае панталона му, се озова с две свободни ръце, с които можеше да я опипва навсякъде. Какво прелестно създание — подходяща партия за човек като него, за един Рал, за човек с благородническо потекло. Никога не бе преживявал нещо тъй неочаквано и удивително. Очевидно благородническото му потекло побъркваше жените и правеше желанията им неконтролируеми.
Оба посрещна с широка усмивка безсрамната и сласт, докато дръзките и пръсти разкопчаваха трескаво панталона му. Премести се, за да и освободи пространство за действие, в същото време ръцете му не преставаха да обхождат женските и прелести.
— Моля те — изпъшка тя в ухото му, когато най-сетне бе готова с панталона, — позволи ми да го подържа.
Желаеше го тъй неконтролируемо, че напълно беше забравила за достойнството си. Оба не можеше да не признае, че поведението и му доставя удоволствие. Хапейки я по врата, изръмжа, че е съгласен.
Повдигна се, за да може тя да достигне обекта на похотливите си копнения. Простена в нега, щом тя протегна гъвкавото си тяло, за да пъхне ръката си под него. Усети дългите и студени пръсти да обгръщат най-интимните му части, които потънаха в прелестната и длан.
Воден от неудържима страст, Оба отново захапа сочната и шия. Тя простена, усетила допира на зъбите му и трескаво погълна в алчната си длан мъжествеността му. Оба щеше да я възнагради с най-бавната възможна смърт.
Морещицата изведнъж извъртя рязко китката си с такава жестокост и настървение, че Оба подскочи, заслепен от шока.
Светкавичната болка беше тъй остра, че не можеше да си поеме дъх. Докато той стоеше вцепенен от травмата, тя се надвеси над него и изви китката си още по-безжалостно. Очите му щяха да изскочат от орбитите си, тялото му подскочи в разтърсващ гърч, спазъмът премина през мускулите му и ги скова. Мисълта му се замъгли. Не чуваше, не виждаше, не дишаше, не можеше дори да извика. Беше парализиран, захвърлен в прегръдката на неописуема агония.
Всичко бе една нестихваща, жестока, разкъсваща болка. Устата му понечи да изкрещи, но от гърлото му не излезе вик. Мина цяла вечност, преди погледът му да започне да се прояснява и до слуха му да достигат откъслечни звуци.
Килията се въртеше като бясна. Докато се преобръщаше на каменния под, Оба осъзна, че е получил ритник в ребрата, изкарал нищожните остатъци въздух от дробовете му. Не можеше да разбере как се стигна дотук. Блъсна се в някаква стена и тялото му спря да се върти. Разтворил уста като риба, най-сетне успя да си поеме дъх. Ритникът в ребрата беше силен, но болката от него по нищо не можеше да се сравнява с парещия ад в слабините му.
В следващия миг пред очите му изплува пазачът. Беше се върнал. Именно той го беше ритнал в ребрата. Той, не тя. Морещицата все още лежеше просната на земята с предизвикателно разголена разкошна плът.
Пазачът стоеше в готовност с меч в ръка. Коленичи край жената и я огледа набързо.
— Господарке Найда! Добре ли сте?
Тя избоботи нещо неразбираемо и започна да се надига на ръце и колене. Мъжът стоеше с разтворени на нивото на раменете крака и не откъсваше очи от Оба. Сякаш се страхуваше да и помогне, дори да я погледне. От Оба обаче явно нямаше страх. Той лежеше свит край стената и се мъчеше да се съвземе от шока, наблюдавайки войника и жената.
Тя не понечи да прикрие разголените си хълбоци и гърди. Оба знаеше, че все още го желае, но в присъствието на пазача се притеснява да разкрие чувствата си. Сигурно е обезумяла от страст, за да го предизвика по такъв начин.
Оба се понадигна, пое си дълбоко въздух, постепенно възвръщайки чувствителността си. Видя как жената — Господарката Найда, както я бе нарекъл тъмничарят — се изправя на крака. Вслушан в гласа, той не помръдна, проследи с поглед стичащата се от челото и струйка пот. Беше божествена. Оба можеше да научи много от жена като нея. Очакваха го нечувани удоволствия.
Дошъл на себе си, се облегна на стената и се изправи. Жената предизвикателно изтри с опакото на ръката си разкървавената си устна. С другата си ръка попридърпа разкъсаната си униформа, за да закрие голотиите си. Явно е била напълно заслепена от страстта си и не е успяла да контролира треперещите си пръсти. Залитна, но успя да се задържи изправена. Това бе максималното, на което беше способна. Оба остана изненадан, че я вижда цяла, като се има предвид бурните и любовни увертюри. Е, същинската част тепърва предстоеше.