Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Сивата стомана на „Рейнджър“ изчезна зад него, отдолу проблясваше само тъмното море, а самолетът дръпна плавно нагоре към грейналото небе.
Полетът щеше да трае четири часа с две зареждания. Имаше да снима дванайсет цели и нямаше да е сам. Във въздуха пред него вече летеше един А-6 Авенджър, в случай че налети на Тройно-А. Освен това имаше и един ЕД-6Б Праулър, въоръжен с ракети ХАРМ, в случай че налети на база с насочвани с радар ракети САМ. Тогава Праулърът щеше да използва своите ракети и да разруши радара, а Авенджърът щеше да пусне насочваните си с лазер бомби и да ликвидира ракетите.
При поява на иракски самолети щяха да го пазят още два Томкет от двете страни на фотографа, а мощните им радари можеха да открият колко пломби има иракският пилот още преди да излети.
Всичкият този метал и техника беше там, за да пази нещо, което се намираше под и зад краката на Дарън Клири — Системата за тактическо въздушно разузнаване.
Окачена малко вдясно от осевата линия на самолета, тя приличаше на ковчег с обтекаеми форми, дълъг пет метра и доста по-сложен от туристически фотоапарат „Пентакс“.
На носа имаше мощна камера с две положения — надолу и напред и право надолу. Зад нея беше разположена панорамна камера, която гледаше навън, встрани и долу. Зад нея пък имаше инфрачервен разузнавателен комплекс, предназначен да отбелязва топлинни сигнали и техните източници. И в допълнение на всичко това пилотът можеше да види на екран пред себе си какво снима, докато все още лети над него.
Дарън Клири се издигна на 4500 метра, срещна се с ескорта си и заедно се насочиха за срещата си с определения им танкер, непосредствено южно от иракската граница.
Необезпокояван от иракска съпротива, той снима единайсетте основни цели, които му бяха определени, а сетне се обърна над Тармия за дванайсетата — от вторичен интерес.
Докато летеше над Тармия, погледна към екрана и промърмори: „Това пък какво е?“ В този момент остатъкът от 750-те му пози свърши.
Сред второ зареждане във въздуха самолетите кацнаха обратно на „Рейнджър“ без инциденти. Палубният персонал свали камерите и ги отнесе във фотолабораторията, където проявиха негатива.
Клири разказа за лишения от проблеми полет, сетне слезе при осветената маса с офицера от разузнаването. Докато негативите се появяваха на осветената повърхност, той обясняваше всяка поза откъде е. Офицерът от разузнаването водеше бележки за доклада, който щеше да бъде прикачен към този на Клири, плюс снимките.
Когато стигнаха до последните дванайсет пози, той попита:
— Това какво е?
— Не ме питай — отвърна Клири. — Част от обекта в Тармия; нали помниш, онзи, който Рияд добави в последния момент?
— Да, и какви са тези неща в завода?
— Приличат на фризби за великани — подхвърли неуверено Клири.
И това описание им остана. Офицерът от разузнаването го използва в собствения си доклад, заедно с признанието, че няма и най-малка представа за какво може да служат. Когато пакетът беше готов, от палубата на „Рейнджър“ изхвърлиха един самолет Локхийд S-3 Вайкинг, който отнесе всичко в Рияд. Дарън Клири се върна към бойните полети, така и не влезе в схватка с неуловимите МИГ и напусна Персийския залив заедно с „Рейнджър“ в края на април 1991-ва.
Тази сутрин Волфганг Гемютлих наблюдаваше секретарката си с нарастваща тревога.
Беше възпитана, сдържана и експедитивна, а хер Гемютлих имаше високи изисквания. Тъй като не беше много наблюдателен мъж, отначало нищо не забеляза, но при третото й влизане в частния му кабинет усети, че около нея витае нещо необикновено.
Не лекомислено, разбира се, и в никакъв случай фриволно — това той не би търпял. Беше атмосферата, която я обкръжаваше. Когато се появи за трети път, той я разгледа по-внимателно, докато тя стенографираше с наведена глава.
Наистина старомодният й всекидневен костюм си беше същият, полата стигаше под коленете. Косата продължаваше да е опъната назад на кок… Едва на четвъртия път осъзна с внезапен ужас, че Едит Харденберг си е сложила мъничко пудра. Не много, просто намек за пудра. Провери бързо, за да се увери, че по устата й няма червило, и въздъхна с облекчение.