Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Лицето на Едит се озова на гърдите му и трябваше да го извърне настрана. Допряла малките си гърди до тялото му, тя долови отново мириса на мъж.
Отдръпна се. Той я пусна, освободи дясната й ръка, а с лявата вдигна брадичката й нагоре. Целуна я, докато танцуваха.
Целувката не беше сластна. Главата й кипеше от мисли и усещания, като загубил управление самолет, който се върти и пропада. Искаше да възрази, но не събра сили. Банката, Гемютлих, репутацията й, младостта му, това, че е чужденец, разликата във възрастта, топлината, виното, мирисът, силата, устните. Музиката спря.
Ако си беше позволил още малко, щеше да го изхвърли навън. Той отлепи устни от нейните. Останаха така, неподвижни в притихналия апартамент, в продължение на няколко секунди.
Тя бе онази, която се отдръпна. Отиде до канапето и седна, вперила поглед пред себе си. Той застана на колене пред нея и взе ръцете й в своите.
— Яд ли те е на мен, Едит?
— Не биваше да го правиш — отвърна тя.
— Нямах намерение. Кълна ти се. Но не успях да се въздържа.
— Време е да си тръгваш.
— Едит, ако те е яд на мен и искаш да ме накажеш, има само един начин. Като ми забраниш да те виждам.
— Ами… не съм сигурна.
— Моля те, кажи ми, че ще те видя отново.
— Предполагам.
— Ако кажеш не, ако не искаш да те виждам, зарязвам следването си и се връщам у дома. Не бих могъл да живея във Виена.
— Не ставай глупав. Трябва да учиш.
— Тогава ще се видим отново, нали?
— Добре.
След пет минути вече го нямаше. Тя угаси лампите, облече строгата си памучна нощница, изми си лицето и зъбите и легна. Лежеше в тъмното с прибрани до гърдите колене. Два часа по-късно направи нещо, което не бе правила от години. Усмихна се в тъмното. През главата й минаваше непрекъснато една мисъл, срещу която не възразяваше. Имам си приятел. Той е десет години по-млад, студент, чужденец, арабин и мюсюлманин. И аз нямам нищо против.
Тази нощ, дълбоко под стария път за летището в Рияд на смяна беше полковник Дик Бийти от американските военновъздушни сили.
Черната дупка не спираше да действа, нито намаляваше темпото, а в първите дни от въздушната война тя работеше по-усилено и по-бързо от всякога.
Поради отклоняването на стотици самолети, които трябваше да търсят пускови ракетни устройства, вместо да елиминират предварително зададените им цели, генералният план на генерал Чък Хорнър излизаше от релси.
Всеки воювал пълководец знае, че плановете може да са разработени до най-малката подробност, но при действителното им изпълнение никога не става както е било намислено. Кризата, предизвикана от падащите върху Израел ракети, започваше да се превръща в сериозен проблем. Тел Авив вдигаше врява пред Вашингтон, а Вашингтон на свой ред пищеше на Рияд. Отклоняването на всички тези самолети, изпратени да търсят неуловимите мобилни ракетни установки, беше цената, която Вашингтон трябваше да плати, за да не предприеме Израел ответно нападение, а идващите оттам заповеди не подлежаха на обсъждане. Всички виждаха, че ако Израел изгуби търпение и влезе във войната, това ще разбие крехката коалиция срещу Ирак.
Целите, първоначално набелязани за Ден трети, бяха отложени поради недостиг на самолети и се получи ефектът на доминото. Проблем оставаше и това, че въпреки всичко не можеха да ограничат Оценката на бомбените поражения. Противното би било страшно.
Оценката на бомбените поражения имаше ключово значение, защото в Черната дупка трябваше да знаят дали атакуващите всеки ден вълни постигат или не постигат успех. Ако някой главен иракски команден център, радарна инсталация или ракетна батарея влизаше в заповедта за деня, значи обектът е бил атакуван. Но дали е бил разрушен и до каква степен? Десет процента, петдесет процента, или е превърнат в купчина димящи развалини?
Затова всеки ден след изпълнение на бойните полети уморените пилоти трябваше да описват точно какво са направили и какво са поразили. Или смятат, че се поразили. На следващия ден други самолети прелитаха над целите и ги снимаха.
Така че всеки ден, когато започваше подготовката на поредната заповед, към първоначално определеното меню от обекти трябваше да се включват и повторни посещения, за да се приключи недовършената работа, ако такава има.
На четвъртия ден от въздушната война, 20 януари, съюзническата авиация все още официално не беше стигнала до разрушаването на промишлени инсталации, определени като производители на оръжия за масово унищожение. Тя все още съсредоточаваше усилията си върху потискане на противовъздушната отбрана.