Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Тази нощ въз основа на докладите от началниците на разузнаването на ескадрилите полковник Бийти подготвяше списък на полетите за фоторазузнаване за следващия ден.
Към полунощ приключи и първите заповеди вече летяха към различните ескадрили, определени да извършват фоторазузнаване на разсъмване.
— Накрая имаме и това, господин полковник.
До него седеше един офицер от американската флота. Полковникът погледна към целта.
— Какво искаш да кажеш с това Тармия?
— Така пише, господин полковник.
— Добре де, къде, по дяволите, се намира тази Тармия?
— Ето тук, господин полковник.
Полковникът погледна към въздушната карта. Мястото нищо не му говореше.
— Радар, ракети, въздушна база, команден пост?
— Не, господин полковник, индустриално съоръжение.
Полковникът беше уморен. Отдавна беше на крак, а трябваше да продължава така до сутринта.
— За Бога, та ние още не сме стигнали до промишлените. Все пак дай ми списъка.
Прекара поглед по списъка. В него бяха включени всички известни на съюзниците промишлени съоръжения, заети с производство на оръжия за масово унищожение; имаше и заводи, за които се знаеше, че произвеждат снаряди, взривове, превозни средства, резервни части за оръдия и танкове.
В първата категория бяха включени Ал-Каим, Ас-Шаркат, Туайта, Фалуджах, Хилах, Ал-Атир и Ал-Фурат. Полковникът не можеше да знае, че от списъка липсва Рашадия, където иракчаните бяха монтирали своята втора каскада от газоводифузионни центрофуги за добив на пречистен уран — проблем, който специалистите от комитета „Медуза“ не можаха да решат. Този завод, открит много по-късно от експертите на Обединените нации, не беше вкопан в земята, а замаскиран като предприятие за бутилиране на вода.
Нито пък полковник Бийти знаеше, че Ал-Фурат беше мястото, където под земята беше изградена първата ураниева каскада, онази, дето немският д-р Шемлер бе посетил „някъде близо до Туайта“ и че точното й местоположение е издадено от Йерихон.
— Не виждам никаква Тармия.
— Тъй вярно, господин полковник, няма — потвърди офицерът.
— Дай ми координатите.
Никой не можеше да очаква от анализаторите да помнят стотици странно звучащи арабски имена, още повече че в някои случаи едно и също име включваше десет отделни цели, така че всички те бяха получили координати по Глобалната система за позициониране, които ги свеждаха до дванайсет цифри — квадрат с размери петдесет на петдесет метра.
Когато бомбардира огромния завод в Тармия, Дон Уокър отбеляза координатите и те влязоха в доклада за полета му.
— Няма такова нещо — възрази полковникът. — Та той дори не е включен в списъка на обектите. Кой го е забърсал?
— Някакъв пилот от 336-а в Ал Харз. По независещи от него причини пропуснал първите два определени му обекта. Сигурно не е искал да връща бомбите обратно.
— Говедо! — изруга полковникът. — Добре, включи го все пак в Оценката на бомбените поражения. Но с нисък приоритет. Да не хабим филм за него.
Капитан трети ранг Дарън Клири седеше дълбоко неудовлетворен пред уредите за управление на своя самолет Ф-14 Томкет.
Под него огромното туловище на самолетоносача „Рейнджър“ плаваше по посока на вятъра, порейки водата със скорост двайсет и Седем възела.
В северната част на Персийския залив морето беше напълно спокойно на разсъмване и скоро щеше да заискри в яркосиньо. Би трябвало да е приятен ден за млад флотски пилот, управляващ един от най-добрите изтребители в света.
Получил прякора Флотски защитник, двуместният Томкет с два задни стабилизатора, беше станал известен на по-широката публика от филма „Топгън“. Неговата кабина е вероятно най-желаното място в цялата американска бойна авиация и флота. Управлението на такъв самолет в подобен прекрасен ден, само седмица след пристигането си в Персийския залив, би трябвало да накара Дарън Клири да се чувства много щастлив. Страдаше, задето го бяха определили не за боен полет, а за Оценка на бомбените поражения. Да лети и да си щрака снимчици, както се бе оплакал предишната нощ. Отиде да моли началника на оперативния отдел на ескадрилата да му позволи да преследва МИГ-ове, но без резултат.
— Някой трябва да върши и тази работа — бе отговорът, който получи. Подобно на всички съюзнически пилоти по време на войната в залива, заети с установяването на въздушно господство, той се страхуваше, че до няколко дни иракските реактивни самолети ще се изпокрият и по този начин ще изключат всякакъв шанс за въздушен двубой.
А те взеха, че го изпратиха да снима. Как да не се пръснеш от яд!
Зад двамата с навигатора му боботеха реактивните двигатели на „Дженеръл Електрик“, докато палубният екип го закачаше на парния катапулт с нос, сочещ малко под ъгъл осевата линия на „Рейнджър“. Клири чакаше, стиснал лоста за газта в лявата си ръка, а ръчката за управление в дясната. Накрая получи краткото запитване, кимна и лостът за управление отиде в крайно положение напред, така че горивото започна да се впръсква право в соплата отзад и катапултът го изхвърли заедно с трийсет и пет тонния боен самолет, преминавайки от 0 до 150 възел за три секунди.