Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Въпреки бомбардировките естествената устойчивост на обикновените хора, които се опитваха да нормализират живота си, взе да надделява. Мнозина вече бяха проумели, че Кучите синове и Синовете на Наджи умееха да поразяват онова, което искат, без да покътнат останалото.
След пет дни Президентският дворец бе превърнат в купчина развалини (Ден втори), Министерството на отбраната вече не съществуваше, както и телефонната централа и основната електроцентрала. Но едно нещо създаваше особено големи трудности — всичките девет моста над Тигър бяха на дъното на реката. Много дребни предприемачи обаче бяха започнали да прекосяват реката, като някои от съдовете бяха достатъчно големи да приемат на борда си камиони и коли, други бяха плоскодънни лодки за по десет пътника с велосипеди, а трети — най-обикновени гребни лодки.
Повечето главни сгради бяха незасегнати. Хотел „Рашид“ в Карч продължаваше да е претъпкан с чуждестранни кореспонденти, а и президентът със сигурност се намираше в бункера си под него. Но най-лошото бе, че централата на АМАМ — редица свързани помежду си сгради със стари фасади и осъвременена вътрешност — стоеше непокътнат. Под две от тези къщи се намираше Гимнастическият салон, който се споменаваше само шепнешком, защото там Омар Хатиб Мъчителя изтръгваше признания.
Отвъд реката, в Мансур, самостоятелният голям административен блок, където беше настанен Мухабарат, както разузнаването, така и контраразузнаването, стърчеше недокоснат. Докато се връщаше към съветската вила, Майк Мартин премисли въпроса с тебеширения знак. Знаеше, че официално му е заповядано: никакво доближаване. Да беше чилийски дипломат, щеше да се подчини на указанията, и с право. Но Монкада не бе готвен да лежи неподвижен, ако е необходимо дни наред, на един и същ наблюдателен пост и да зяпа наоколо, докато птици свият гнездо в шапката му.
През нощта на въздушните атаки тръгна пеш към зеленчуковия пазар в Касра. Тук-таме по тротоара се мяркаше някоя фигура, хукнала към къщи, сякаш схлупените жилища можеха да се спрат ракетите Томахоук. Нещо повече, онова, на което залагаше по отношение на патрулите на АМАМ, вършеше работа — и те избягваха откритите улици, докато американците кръжаха над главите им.
Ако тайникът беше под наблюдение, АМАМ щяха да използват най-малко двайсет души. А това означаваше: потропване на ботуши, покашляне, протягане на сковани мускули, драсване на кибритена клечка, светлинка на запалена цигара, дрезгавата заповед да бъде загасена й други неща от този род. Той просто не можеше да приеме, че хората на Хатиб или на Рахмани биха могли да стоят неподвижни и безмълвни в продължение на осем часа.
Точно преди четири часа бомбардировките престанаха. На пазара под него нямаше светлини. Провери отново за камера, поставена на висок прозорец, но в района просто нямаше високи прозорци. В четири и десет се смъкна от покрива, пресече уличката — частица мрак в тъмносив диш-даш, плъзнала през мрака, — намери тухлата, извади съобщението и изчезна.
То беше много просто: не е чувал нищо от девет дни; не е виждал знаци с тебешир; след последния му доклад не е осъществявал контакт; в банковата му сметка не е постъпило нищо. Но съобщението му е взето; знае, защото е проверил. Какво се е случило?
Мартин не съобщи нищо в Рияд. Знаеше, че трябва да се подчинява на заповедта, но знаеше, че той, а не Паксман, е човекът на място и има право да взема самостоятелно някои решения. Рискът, който пое тази вечер, беше преценен; трябваше да премери сили с хора, които, по негово дълбоко убеждение, бяха под неговите възможности. Ако имаше и намек, че уличката е под наблюдение, щеше да си отиде така, както бе дошъл.
Нищо чудно Паксман да излезе прав и Йерихон да се е компрометирал. Възможно беше също така Йерихон просто да е предал онова, което е чул да казва Саддам Хюсейн. Проблемът бе в онзи един милион долара, който ЦРУ отказваше да плати. Мартин подготви собствения си отговор.
Писа, че след започването на въздушната война са възникнали някои проблеми, но с малко повече търпение всичко ще се оправи. Потвърди на Йерихон, че последното му съобщение наистина е прибрано и предадено, но той, бидейки опитен човек, би трябвало да знае, че един милион долара е голяма сума и че информацията трябва да се провери. Това ще отнеме още малко време. Йерихон трябва да запази самообладание в тези смутни времена и да дебне за следващия знак с тебешир, от който ще му стане ясно, че започват отново да работят както преди.
През деня Мартин постави посланието си зад тухлата в 4 стената до пълния със застояла вода отбранителен ров на Старата крепост в Адхамия, а привечер сложи своя знак с тебешир върху ръждивата червена повърхност на вратата на гаража в Мансур.