Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Двайсет и четири часа по-късно знакът беше изтрит. Всяка нощ Мартин включваше радиостанцията на вълните на Рияд, но нищо не ставаше. Знаеше, че му е заповядано да избяга от Багдад, и неговите шефове вероятно го очакват да пресече границата. Реши да изчака още малко.
Диего Гарсия не е сред най-посещаваните места в света. Това е островче, малко по-голямо от коралов атол, в най-долния край на архипелага Чагос в южната част на Индийския океан. Някога британска територия, островът от години бе даден под наем на САЩ.
Макар и изолиран, по време на Войната в Залива той стана домакин на набързо сформираното 4300-то бомбардировъчно крило на американската авиация, съставено от самолети Въздушна крепост Б-52.
Може да се каже, че Б-52 са ветераните в тази война, след като бяха на въоръжение вече над трийсет години. Дълго време представляваха гръбнака На Стратегическото въздушно командване с център в Омаха, щат Небраска. Огромни летящи мастодонти, които кръжаха денонощно по периферията на съветската империя, въоръжени с термоядрени бомби.
Макар и стар, бомбардировачът беше страхотен и по време на Войната в Залива модернизираният модел „Г“ бе успешно използван в пустините на Южен Кувейт върху окопаните войници на минаващата за елитна иракска Републиканска гвардия. По време на настъплението на коалицията каймакът на иракската армия напускаше бункерите си с измъчен вид и вдигнати ръце, защото нервите им бяха разсипани и духът — пречупен от денонощните бомбардировки на Б-52.
Във войната участваха само осемдесет такива бомбардировачи, но полезният товар, който носят, е толкова голям, че те пуснаха 26 000 тона бомби, или 40 процента от общия тонаж за цялата война.
Те са толкова големи, че когато стоят неподвижни на земята, крилете им, на които са монтирани осем двигателя „Прат енд Хуитни Джей-57“ в четири двойки, се огъват надолу. При излитане с пълен товар крилете вдигат огромното туловище подобно на чайка. Само по време на полет те стърчат право встрани.
Една от причините, поради които успяха да всеят такъв ужас у републиканските гвардейци в пустинята, бе, че нито се виждат, нито се чуват; летят толкова високо, че бомбите им падат изневиделица, без предупреждение и това ги прави още по-страшни. Но макар и добри за масирани бомбардировки, точността не е най-силната им страна, както се опита да посочи сержантът.
На разсъмване на 22 януари три Б-52 излетяха от Диего Гарсия и се отправиха към Саудитска Арабия. Всеки от тях носеше максималния си полезен товар — петдесет и една триста и петдесет килограмови „чугунени“ или „глупави“ бомби. Двайсет и седем от тях самолетите носят вътре, а останалите — на шини под крилата.
Три бомбардировача представляват обикновената „клетка“ за всяка операция и екипажите им бяха разчитали да прекарат деня в плуване и подводен риболов. Примирени, те начертаха курс до далечния завод, който не бяха виждали и никога нямаше да видят.
Самолетите се отправиха на север, намериха Тармия, избраха „образа“ на определения обект и пуснаха върху завода всичките 153 бомби. Сетне се върнаха у дома в архипелага Чагос.
Сутринта на 23-и, когато Лондон и Вашингтон започнаха да настояват за повече снимки на тайнствените „фризби“, беше нареден още един полет за Оценка на бомбените поражения, но този път системата се носеше от разузнавателен самолет фантом на Въздушната национална гвардия на Алабама, който излетя от базата Шейх Иза на Бахрейн.
Изменяйки на традицията си, този път Въздушните крепости бяха уцелили обекта съвсем точно. Там, където някога стояха фризбитата, зееше огромен кратер. Лондон и Вашингтон трябваше да се задоволят със снимките, направени от капитан трети ранг Дарън Клири, с които вече разполагаха.
Най-добрите анализатори от Черната дупка видяха снимките, свиха безпомощно рамене и ги препратиха на началниците си в двете столици.
Копия от снимките бяха изпратени веднага на двата центъра за разчитане на снимки във Великобритания и Съединените щати.
Онези, които минават покрай безцветния квадратен тухлен блок на ъгъла в един изпаднал и занемарен квартал в центъра на Вашингтон, едва ли ще познаят какво се върши вътре. Единственият признак, че там е разположен Националният център за разчитане на снимки, са въздуховодите на климатичната инсталация, която поддържа необходимата температура за цяла батарея от най-мощните компютри в Америка.