20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
Тоя конник беше младеж на около петнадесет-шестнадесет години, съвсем побледнял от гняв. Той слезе от коня като другите гвардейци, опря гръб на процепа на колата, прикри се с коня си, извади пистолетите от кобурите на седлото, пъхна ги в пояса си и почна да върти шпагата с ловкостта на опитен боец.
В продължение на десет минути тоя младеж издържа натиска на цялата тълпа.
Най-после се появи Коменж, като буташе Брусел пред себе си.
— Да счупим каретата! — викаше народът.
— На помощ! — викаше бабичката.
— Убийство! — викаше Фрике, като продължаваше да хвърля върху гвардеиците всичко, което му попадаше под ръка.
— В името на краля! — викаше Коменж.
— Първият, който пристъпи напред, е убит! — извика младежът и като видя, че го притискат, бодна с шпагата си някакъв великан, готов да го смаже; великанът отстъпи с рев назад.
Това беше Раул. Завръщайки се от Блоа на петия ден както бе обещал на граф дьо Ла Фер, той поиска да се полюбува на церемонията и тръгна по най-късия път за Нотър Дам. Близо до улица Кокатрикс тълпата го увлече. При вика „В името на краля“ той си спомни думите на Атос „Служете на краля“ и се спусна да воюва за краля, гвардеиците на когото бяха обиждани.
Коменж хвърли, тъй да се каже, Брусел в каретата и скочи след него. В тая минута се чу гърмеж от аркебуза, един куршум прониза отгоре надолу шапката на Коменж и счупи ръката на един гвардеец. Коменж вдигна глава и през дима видя на прозореца на втория етаж заплашителното лице на Лувиер.
— Добре, господине — каза Коменж, — ще си поговорим още с вас.
— И ще видим кой ще заговори по-високо — отговори
Лувиер.
Фрике и Нанет продължаваха,да викат; виковете, гърмежът, миризмата на барута, която винаги опиянява, извършиха своето действие.
— Смърт на офицера! Смърт! — зарева тълпата. Последва силно движение.
— Още една крачка — извика Коменж, като вдигна завеските, за да може да се види ясно вътрешността на каретата, и като опря шпагата си върху гърдите на Брусел, — още една крачка и ще убия арестувания. Заповядано ми е да го заведа жив или мъртъв, ще го заведа мъртъв, туйто.
Чу се ужасен вик. Жената и дъщерите на Брусел протягаха с молба ръце към народа.
Народът разбра, че тоя бледен, но, както изглежда, решителен офицер ще изпълни думата си. Продължиха да заплашват, но отстъпиха.
Коменж поръча на ранения гвардеец да се качи в каретата, а на другите заповяда да затворят вратичките.
— Карай в двореца! — каза той на кочияша по-скоро умрял, отколкото жив.
Кочияшът шибна конете, които отвориха широк път в тълпата; но на крайбрежната улица трябваше да спре. Каретата се катурна, конете бяха изпрегнати, задушени, смазани от тълпата. Раул, пеша, защото не успя да се качи отново на коня си, и гвардейците се умориха да нанасят удари с плоската страна и почнаха да прибягват към острието. Но това ужасно и последно средство само ожесточи тълпата. От време на време сред народа също засвяткаха дула на мускети и остриета на рапири; чуха се няколко гърмежа, пуснати във въздуха без съмнение, но ехото на които все пак накара сърцата да забият по-силно. От прозорците продължаваха да летят разни предмети. Чуха се гласове, каквито се чуват само в дни на бунт, появиха се лица, каквито се появяват само в кървави дни. Виковете „Смърт, смъртна гвардейците! В Сена офицерът!“ заглушаваха шума, колкото и силен да беше той. Със смачкана шапка, с окървавено лице, Раул чувствуваше, че го напускат не само силите, но и разумът; погледът му плуваше в червеникава мъгла и през тая мъгла той виждаше стотина ръце, протегнати със заплаха към него и готови да го сграбчат, когато падне. В катурнатата карета Коменж си скубеше косата от ЯД
Гвардейците не можеха да помогнат на никого; всеки трябваше сам да се защищава. Всичко беше свършено: карета, коне, гвардейци, а и арестуваният може би, всичко щеше да стане на парчета, когато изведнъж се разнесе добре познат на Раул глас и във въздуха засвятка широка шпага; в същата минута тълпата отстъпи пред един мускетарски офицер, удрящ и косещ надясно и наляво, който изтича към Раул и го подхвана точно когато младежът щеше да падне.