Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
Асагава се движеше бързо, уверено. Той се наведе и притича към ниския корпус, изграден в псевдояпонски стил. Шмугна се покрай бялата стена с дълга редица от затворени прозорци. Спря се под последния, на самия ъгъл.
— Май че е тоя… Помогнете ми.
Той се хвана за врата на Фандорин. Постави единия си крак на присвитото коляно на вицеконсула, другия на рамото му, хвана се за рамката на прозореца, нещо проскърца, изщрака и в стената зейна отвор. Асагава се набра на ръце, тъмният правоъгълник на горното прозорче сякаш го всмука, отвън остана само долната част на тялото му. После изчезна и тя, а след още няколко секунди целият прозорец се отвори широко.
Преди да се вмъкне в сградата, Ераст Петрович си погледна часовника — беше единайсет часът и седемнайсет минути.
Устройството на японските тоалетни му се видя странно — редица ниски кабинки, които прикриваха седнал човек до плещите. В една от тия дървени кутийки Фандорин откри Асагава.
— Съветвам ви да се облекчите — със светски тон изрече черната глава с бяла линия край очите. — Много е полезно преди рисковано начинание. За да не трепери вашата хара.
Ераст Петрович учтиво благодари, но отказа. Неговата хара изобщо не трепереше, просто го бе обзело мъчителното предчувствие, че тая работа няма да излезе на добър край. В главата му, както и преди няколко нощи, се въртяха заглавия от утрешните вестници: „РУСКИ ДИПЛОМАТ ШПИОНИРА“, „ЯПОНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ВРЪЧВА НОТА НА РУСКАТА ИМПЕРИЯ“ и дори „ЯПОНИЯ И РУСИЯ КЪСАТ ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ СИ ОТНОШЕНИЯ“.
— Готов ли сте вече? — нетърпеливо попита вицеконсулът. — Единайсет и двайсет и три е. По това време на годината нощите са къси.
От тоалетната тръгнаха по дълъг тъмен коридор. Асагава носеше сламени сандали с върви, Фандорин беше с каучуковите си гуменки. Полицейското управление тънеше в тишина. Какво нещо е ниското равнище на престъпност, помисли си със завист титулярният съветник. По пътя видяха само един осветен кабинет, където някой работеше през нощта, и веднъж иззад ъгъла излезе дежурният офицер със свещ в ръка. Той се прозяваше и отмина, без да забележи двата черни силуета, притиснали се о стената.
— Стигнахме — прошепна Асагава, спирайки пред висока двойна врата.
Той мушна в ключалката някакво желязо (обикновен шперц, определи Ераст Петрович), завъртя го и съучастниците се озоваха в просторна стая: ред столове край стените, бюрото на секретаря, още една врата в отсрещната стена. Ясно, това беше приемна. Консулът Доронин разправяше, че преди шест години в Япония била проведена великата бюрократична реформа: облекли чиновниците с мундири вместо кимона и ги накарали да седят на столове вместо на пода. Първоначално чиновничеството насмалко да се разбунтува, но свикнало. Колко жалко. Колко ли живописно е било. Явяваш се в канцеларията, а там началници, писари, деловодители — всички до един по халати и седнали в поза лотос. Фандорин въздъхна и съжали, че разнообразието на житейската уредба по света постепенно се заменя с единния европейски ред. След стотина години всичко ще е еднакво, няма да може да разбереш — в Русия ли си, в Сиам ли. Скука.
Помещението след приемната също не представляваше нищо особено — най-обикновен кабинет на значимо лице. Една писалищна маса — къса и широка, друга пред нея — тясна и дълга. Отстрани две кресла за неофициален разговор с някой важен посетител. Рафтове с наредени по тях томове юридическа книжнина. На най-видното място виси портретът на императора. Единственото необичайно от японска гледна точка бе разпятието, закачено до изображението на земния владетел. Ами да, нали Суга е християнин, дори носи кръстче на шията.
И той е един последовател на Христа, поклати глава Ераст Петрович, но веднага се засрами. Човек ще рече, че нашите боголюбци не предават и не убиват.
Асагава дръпна плътно завесите, запали газена лампа и се приближи до титулярния съветник. Видът му бе развълнуван, дори леко тържествен.
— Не знам дали ще намерим скривалището и изобщо не знам как ще свърши всичко това, затова сега ще кажа онова, което искам да кажа. Аз трябваше да дойда тук сам. В края на краищата това е наш, японски въпрос. Мой въпрос. Но аз съм ви много признателен, Фандорин-сан, че се съгласихте да ми правите компания. Вярвам във вашата досетливост повече отколкото в моята. Без вас едва ли бих открил копчето, а вие сте хитър. Почти толкова хитър, колкото интендантът Суга.
Ераст Петрович направи церемониален поклон, но инспекторът не разбра неговата ирония и също отвърна с поклон, само че още по-дълбок.
— Недейте си мисли, че не разбирам колко по-висша е вашата саможертва в сравнение с моята. Ако ни хванат, за мен няма значение, аз само ще изгубя живота си и ще опозоря рода Асагава, който честно е служил на закона два века и половина. Докато вие ще опозорите вашата страна и вашия господар. Вие сте много храбър човек, Фандорин-сан.