Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
— Разбира се, че отидоха, но не знам дали са стигнали. Да отскоча ли още веднъж?
— Значи, намерихте подофицера Фукс?
— Намерих го, господин поручик. Най-напред ми каза: „Какво?“ и чак след като му обясних, че телефонните разговори трябва да бъдат кратки и ясни…
— Недейте се занася, Швейк… Ванек още ли не се е върнал?
— Не е, господин поручик.
— Недейте рева така в телефона. Не знаете ли къде може да бъде пустият му Ванек?
— Не знам къде може да бъде пустият му Ванек, господин поручик.
— Бил в канцеларията на полка и отишъл някъде. Предполагам, че е в лавката. Идете, потърсете го, Швейк, и му кажете веднага да иде в склада. После още нещо. Незабавно намерете кандидат-подофицера Блажек и му кажете веднага да отвърже оня, Балоун, а Балоун пратете при мене. Окачете слушалката.
Швейк наистина започна да проявява старание. Когато предаде на кандидат-подофицера Блажек заповедта на поручика относно отвързването на Балоун, кандидат-подофицерът измърмори:
— Аха, аха, видяхме се натясно и веднага омекнахме.
Швейк присъствуваше на отвързването, а след това придружи Балоун, понеже пътят, по който тръгна последният, водеше и към лавката, където Швейк трябваше да намери ротния фелдфебел Ванек.
Балоун гледаше на Швейк като на свой спасител и му обеща занапред да дели с него всеки колет, който получи от дома.
— У нас сега ще започнат да колят прасетата — меланхолично говореше Балоун. — Шпековият салам как го обичаш, с кръв или без кръв? Ти само кажи, тая вечер ще пиша в къщи. Моята свиня ще бъде около сто и петдесет килограма. Главата ѝ е като на булдог, тия свини са най-добри. Те никога не остават мършави. Расата им е много добра и издържат на несгоди. Сланината няма да е по-тънка от осем пръста. Когато бях в къщи, винаги си правех сам кървавиците и така се натъпквах с кайма, че можех да се пръсна. Ланското прасе беше сто и шейсет кила.
Какво прасе беше, ей! — възторжено каза той и стисна силно ръката на Швейк, разделяйки се с него. — Изхраних го само с картофи и сам се чудех колко хубаво придаваше. Бутовете ги сложих в саламура. После като извадиш едно такова късче от саламурата, като го опържиш и му сложиш картофени кнедли, посипани с пръжки и зеле, можеш да си оближеш пръстите. А и бирата ти се услажда тогава. Човек се чувствува така доволен. И всичко това войната ни го отне.
Брадатият Балоун тежко въздъхна и тръгна към полковата канцелария, Швейк пък по старата алея с високите липи сви към лавката.
Ротният фелдфебел по това време седеше безгрижен в лавката и разправяше на един свой познат щабсфелдфебел какви печалби е получавал преди войната от блажните бои и какви от постните.
Щабсфелдфебелът беше вече в невъзможно състояние. Преди обед при него дошъл един чифликчия от Пардубице, синът на когото служеше в лагера, дал му солиден подкуп и целия преди обед го черпил в града.
Сега фелдфебелът седеше отчаян, нищо не му беше вече вкусно. Не знаеше дори за какво говори, а пък разговорът за блажните бои като че ли никак не го засягаше.
Той се занимаваше със собствените си халюцинации и фъфлеше нещо за местната железопътна линия, която трябвало да води от Тржебон до Пелхржимов и обратно.
Когато влезе Швейк, Ванек се опитваше още веднъж да обясни в цифри на щабсфелдфебела колко се е печелело от един килограм циментова боя за постройки. Щабсфелдфебелът ни в клин, ни в ръкав му отговори следното:
— На обратния път той умря и остави само писма.
Като забеляза Швейк, смеси го очевидно с някой неприятен за него човек и започна да го ругае и да го нарича чревовещател.
Швейк се приближи до Ванек, който също беше на градус, но при все това не преставаше да бъде твърде приятен и мил.
— Господин фелдфебел — доложи Швейк, — господин поручикът заповяда веднага да идете в склада, там чака вече подофицерът Фукс с десет пехотинки, ще приемате консерви. Господин поручикът каза да идете бегом. Той телефонира вече на два пъти.
Ванек прихна да се смее.
— Да не съм луд бе, пиле. Че аз в такъв случай сам би трябвало да се напсувам, ангелчето ми. За всичко има достатъчно време, още не е избухнал пожар, златното ми детенце. Когато поручик Лукаш изпрати на фронта толкова бойни роти, колкото съм изпратил аз, чак тогава ще има право да говори и напразно да досажда на хората със своя laufschritt. Същата заповед аз я получих вече в полковата канцелария: утре сме заминавали, да сме съберели багажа и да сме получели храна за из пътя. И какво направих: най-спокойно се отбих на четвъртинка вино, седя си тука хубавката и оставям всичко да си тече, както му е редът. Консервите ще си останат консерви. Храната ще си остане храна. Познавам склада по-добре от господин поручика и зная какво се говори по конференциите на господа офицерите при господин полковника. Господин полковникът само благодарение на фантазията си може да мисли, че в склада има консерви. Складът на нашия полк никога не е имал резерв от консерви и в случай на нужда ги е получавал от бригадата или ги е вземал назаем от други полкове, с които е бил във връзка. Само на бенешовския полк дължим над триста консерви. Хе-хе! Нека си говорят те на конференциите, каквото им е угодно, но не бива да има никаква паника! Та когато нашите отидат в склада, магазинерът сам ще им каже, че са се побъркали. Досега пито една бойна рота при заминаването си не е получавала консерви.