Пътят на кралете (том II)

— Никак не понасям да греша.

Адолин седеше отпуснат в стола. Положил беше небрежно една ръка върху покритата с кристал маса, а в другата въртеше чаша вино. Жълто. Днес не беше на служба и можеше да си позволи съвсем мъничко да пийне.

Вятърът рошеше косите му. Намираше се в компанията на неколцина млади светлооки на терасата на една винарна на Външния пазар. Външният пазар се състоеше от разни сгради, изникнали около кралския дворец, извън пределите на военния лагер. По улицата долу се нижеше пъстро множество.

— Бих помислил, че всички споделят твоята неприязън, Адолин — отговори Якамав и се облакъти на масата. Беше набит мъж, светлоок от трети дан, от лагера на върховния принц Роион. — Кой обича да греши?

— Знам някои хора, които предпочитат това — дълбокомислено рече Адолин. — Разбира се, не го признават. Но какви други изводи да си направим от повтарянето на техните грешки?

Инкима, придружителката на Якамав този следобед, се разсмя звънливо. Тя беше закръглено създание със светложълти очи и боядисваше косите си в черно. Носеше червена рокля. Червеното никак не изглеждаше добре на нея.

Данлан, естествено, също присъстваше. Седеше до Адолин, на благопристойно разстояние, ала от време на време го докосваше със свободната си ръка. Пиеше виолетово вино. Наистина харесваше вино, но се стараеше да го съчетава по цвят с тоалета си. Любопитна черта. Адолин се усмихна. Изглеждаше особено пленителна с тази дълга шия и грациозно тяло в тясна рокля. Не боядисваше косите си, макар да бяха предимно кестеняви. Защо всъщност всички така се захласваха по тъмната коса, когато идеалът бяха светлите очи?

Престани, каза си той. Ще станеш мрачен като татко.

Другите двама с тях — Торал и придружителката му Ешава — бяха светлооки от лагера на върховния принц Аладар. Напоследък домът Колин не беше в много изгодно положение, но Адолин имаше приятели и познати из почти всички лагери.

— Да грешиш може да е забавно — подхвърли Торал. — Така животът е интересен. Ако всички винаги сме прави, какво ще ни остане?

— Скъпи мой — отговори Ешава, — не ми ли заяви навремето, че почти винаги си прав?

— Да. И затова ако всички са като мен, с кого ще се подигравам? Ужасявам се от мисълта да бъда обикновен поради компетентността на всички други.

Адолин се усмихна и отпи от виното. Днес имаше официален дуел на арената, а беше установил, че чаша жълто вино преди боя му помага да се отпусне.

— Е, няма нужда да се тревожиш, че аз съм прав твърде често, Торал. Бях сигурен, че Садеас ще действа срещу баща ми. Няма смисъл. Защо не го направи?

— Може да е някаква тактика — рече Торал. Той беше проницателен младеж, известен с тънкия си вкус. Адолин винаги го търсеше за компания, когато опитваше разни вина. — Иска да изглежда силен.