Пътят на кралете (том II)

Каладин се усещаше прикован на място. Мелодията бе могъща, почти повелителна. Сякаш всеки звук бе кука, извадена, за да прободе плътта му и да го придържа.

Хоид рязко спря, но звуците продължиха да отекват в пропастта и да се връщат, докато говореше.

— Деретил е добре познат в някои страни, макар че тук, на Изток, за него се говори по-рядко. Бил е крал в Дните на сянката, в най-древното време. Могъщ мъж. Началник на хиляди, заповедник на десетки хиляди. Висок, царствен, дарен със светла кожа и още по-светли очи. Бил човек за завиждане.

Отзвуците спряха, Хоид отново засвири и поде ритъма. Явно продължаваше, щом звуците на ехото станеха твърде тихи, и така все едно музиката бе непрекъсната. Нотите станаха по-плавни, показвайки краля, който обикаля двореца с придворните си. Хоид свиреше със затворени очи и се наведе към огъня. Въздухът от флейтата разбърка дима и го събуди.

Музиката поомекна. Димът се завъртя и на Каладин му се стори, че сред кълбата му може да различи лицето на мъж — мъж с остра брадичка и високи скули. Разбира се, нямаше го там. Просто въображението. Но натрапчивата мелодия и въртящият се дим го насърчаваха да работи.

— Деретил се сражавал с Пустоносните през дните на Вестителите и Сияйните — продължи Хоид със затворени очи; флейтата бе точно под устните му, а песента отекваше в пропастта и акомпанираше на думите му. — Щом се възцарил мирът, той открил, че не е доволен. Обърнал поглед на запад, към голямото открито море. Поръчал да построят най-хубавия кораб, величествен съд, предназначен да постигне нещото, за което никой преди не се бил осмелявал — да преплува морето по време на буря.

Ехото се изостри и Хоид отново засвири, като че ли се редуваше с невидим партньор. Димът се закълби, издигна се във въздуха и се завъртя под дъха на Хоид. Каладин за малко да реши, че е видял огромния кораб в корабостроителницата, с огромното му като цяла сграда платно, със стреловиден корпус. Мелодията стана бърза и насечена — имитираше звуците на падащите чукове и режещите триони.

— Целта на Деретил — спря се Хоид и обясни — била да установи произхода на Пустоносните, мястото, където се били зародили. Мнозина го нарекли глупак, ала той не можел да се удържи. Нарекъл кораба Странстващото платно и събрал екипаж от най-смелите моряци. После корабът потеглил в ден, в който започвала буря. Навътре в океана платното се разтворило, като ръце, отворени за бурните ветрове…

Секунда по-късно флейтата бе на устните на Хоид и той разбуди огъня с ритник по парче от черупката на скална пъпка. Във въздуха литнаха искри, а пушекът се засили и завъртя, щом Шутът наведе глава и насочи отворите на флейтата към огъня. Мелодията стана бърза, бурна, нотите спадаха неочаквано и преливаха една в друга с бързи трептения. Гамите ромоляха до високи, леки, пронизителни звуци.

И Каладин го видя в ума си. Масивният кораб, изведнъж станал нищожен пред страховитата сила на бурята, отвят и отнесен в безкрайното море. Какво е очаквал или се е надявал да открие този Деретил? Бурите на сушата бяха достатъчно ужасни. А в морето?