Пътят на кралете (том II)

— Предполагам, че това е краят на твоята история — рече Садеас, когато следващите двама дуелисти пристъпиха на пясъка.

— Това е — отговори Далинар.

— И си запаметил всичко?

— Вероятно сбърках някоя и друга дума.

— Доколкото те познавам, объркал си някой определителен член.

Далинар се намръщи.

— О, не бъди толкова строг, стари приятелю — каза Садеас. — Това беше комплимент. Нещо такова.

— Какво мислиш за историята? — попита Далинар, когато дуелът започна.

— Нелепа ми се видя — призна Садеас и махна на слугата за вино. Жълто, понеже още беше рано. — Изминал е толкова дълъг път, само за да докаже, че кралете трябва да мислят за последиците от своите заповеди?

— Не само. Същото мислех и аз, но започнах да разбирам. Вървял е, защото е искал да преживее същите неща, каквито преживяват неговите поданици. Използвал е това като метафора, но смятам, че наистина е искал да знае какво е да вървиш толкова далеч.

Садеас отпи вино и зажумя на слънцето.

— Дали не трябва да поискаме някакъв сенник тук?

— Обичам слънцето — отвърна Елокар. — Толкова време прекарвам, затворен в пещерите, които наричаме сгради.

Садеас погледна Далинар и завъртя очи.

— Голяма част от Пътят на кралете е организирана като пасажа, който ти цитирах. Метафора от живота на Нохадон — действително събитие, превърнато в пример. Нарича ги четиридесетте притчи.

— Всичките ли са толкова нелепи?

— Намирам, че тази история е красива — тихо отвърна Далинар.

— Не се и съмнявам. Винаги си обичал сантименталните истории. — Садеас вдигна предупредително ръка. — Това също беше замислено като комплимент.

— Един вид?

— Точно. Далинар, приятелю, открай време си емоционален. Това те прави искрен. То може и да пречи на здравомислието, но доколкото те кара да ми спасяваш живота, мисля, че мога да го преживея. — Почеса се по брадичката. — Предполагам, че бездруго ще ми се наложи, нали така?

— Май да.

— Останалите върховни принцове мислят, че си самодоволен. Сигурно разбираш защо.

— Аз… — Какво ли можеше да отговори? — Не е нарочно.

— Е, ти ги провокираш. Вземи например това, че отказваш да отговаряш на споровете или обидите.

— Възражението просто привлича внимание към въпроса — заяви Далинар. — Най-добрата защита е правилното действие. Запознай се с добродетелта и можеш да очакваш подобаващо отношение от околните.

— А, видя ли. Кой говори така?

— Далинар говори така — намеси се Елокар, който продължаваше да наблюдава дуела. — Баща ми също говореше така.

— Именно — потвърди Садеас. — Далинар, приятелю, хората просто не могат да приемат, че нещата, които казваш, са сериозни. Допускат, че това е преструвка.