Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
Извикахме пазещите периметъра нисши вампири и споделихме с тях нашите планове.
— А каква е нашата роля? — веднага попитаха те.
— Да стоите и да не мърдате — без да поглежда към тях каза Ейнджъл и се обърна към мен: — Ще проверяваме ли съвместимостта на сплитанията?
— Няма смисъл — едновременно казахме ние със Стил.
— Само моят защитен екран е достатъчен да привлече към нас вниманието на половината Прокълнати земи — напомних за всеки случай. — Затова предлагам да минем без проверки.
Решавайки да подходя сериозно към въпроса за безопасността, аз се постарах и направих тройна защитна сфера. Все пак не бих искал някъде под водата някое нахално създание да пробие щита и да ни залее с вода. А тройното защитно поле значително увеличаваше шансовете ни. Външният и средният бяха обикновени Въздушни щитове, но вътре създадох любимата си Универсална стена. Просто за всеки случай.
— Всички елате при мен — извиках вампирите аз.
Стил и Ейнджъл наблюдаваха действията ми и вече стояха вътре в сферата, както и съпровождащият ме кокален вълк. Едва започнах да пълня с енергия заклинанието, когато от гората се разнесе протяжен рев — някой вече беше усетил вкусната енергия.
— Надявам се, че няма да ни последват в реката — казах и направих първата стъпка към водата, останалите ме последваха.
Разбира се, въпреки че се наричаше сфера, формата на защитното поле значително се различаваше от тази фигура. Свързах сферата със себе си и сега тя се търкаляше, което ни позволяваше да влезем във водата. После дойде времето на Ейнджъл, заставил водата да се раздели и да ни позволи да продължим по дъното, слизайки все по-надолу и по-надолу. Може би ни провървя от факта, че гората достигаше плътно до самата река — благодарение на гъстите храсти влязохме във водата незабелязано. А когато балонът напълно изчезна под водата, ние продължихме движението си под управлението на Ейнджъл, като вече не докосвахме дъното.
Подводният свят се оказа невероятно интересен. Може би ако не беше важността и спешността на нашата мисия, щях да остана тук и подобаващо да изуча заобикалящата ни красота. Около нас плуваха риби в предимно тъмни, речни разцветки, под краката ни пълзяха още някакви непознати същества. За наше щастие и едните, и другите не се отличаваха с особено големи размери. Плувахме на няколко метра над дъното в нашия въздушен мехур, прилепени до прозрачната му повърхност и се взирахме в полумрака на подводните дълбини. Реката се оказа изненадващо дълбока и скоро вече едва различавахме преминаващото под краката ни дъно.
— Колко е красиво — с удивление каза Ейнджъл, оглеждайки се наоколо. — Като се върна в столицата, ще наема учител и ще се науча да плувам.
Загледани в пасаж пъргави риби, минаващи точно пред сферата, ние не забелязахме веднага опасността и когато все пак обърнахме внимание на огромната сянка, вече беше прекалено късно. Бъчвообразното същество се стелеше по дъното, придвижвайки се с тласъци, и размахваше пред себе си пипала, завършващи с остри нокти. Именно такъв нокът то мушна в нашата сфера преди да успеем да направим каквото и да е. Защитата издържа, нашите нерви май също, но веднага ни мина желанието да се любуваме на подводните красоти.
— Какво е това?! — извика единият от нисшите вампири.
— Подводно чудовище — отвърнах услужливо. — Не го ли виждаш?
Изобщо не бях изненадан, тъй като очаквах нещо подобно. Че кога е било по-различно?
— На теб явно лошо ти влияе общуването с Велхеор — каза Стил и веднага предложи: — Да го ударя с нещо?
Откакто младежът се обедини с личността на шатереца, беше започнал да се държи учудващо спокойно, да не кажа и повече. Сякаш някой тайно му даваше успокоителни хапчета като тези, които получаваха нисшите вампири. Или просто беше прекалено зает с мислените беседи със своя „съсед“.
— Изчакай — спрях го аз. — Може да отплува.
Знам, наивно е, но понякога мога да си помечтая.
— Ейнджъл, хайде плавно да го заобиколим.
— Добре — отвърна кратко той.
Изглежда непривикналия към подобни развлечения „воден“ беше прекалено силно изплашен, за да спори, а и придвижването на сферата му отнемаше немалко внимание и усилия.
Разбира се, подводният обитател не пожела да ни пусне с мир. Ейнджъл насочи сферата да заобиколи съществото, но то ни последва, продължавайки да докосва щита с нокти, сякаш го изпробваше със зъби.