Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
Самият той не беше от най-добрите летци сред народа си, затова се насочи към най-близката площадка на многоетажната сграда. Едва беше кацнал, когато го нападнаха.
Първият му налетя с протегнат меч и присвити очи. Талрик не го познаваше, но беше видно, че не е войник. Майорът от Рекеф отскочи встрани и приклекна, мъжът прелетя над него и кацна тромаво. Преди нападателят да е възстановил равновесието си, Талрик се оттласна и крилете му се появиха за кратко, колкото да удвоят обсега на дългия му скок. Мечът му се заби в ребрата на мъжа. Онзи носеше лека ризница под туниката, но тя беше с прорези отстрани и острието хлътна в тялото му почти до дръжката. Нападателят изпищя от ужас и шок.
Мечът му беше заседнал дълбоко в тялото на мъжа, затова Талрик го заряза и посегна да грабне неговия. Миг по-късно друг меч се стовари върху рамото му, изстъргвайки по ризницата от медна оплетка под туниката. Лицето на втория нападател се изкриви от изненада, било заради скоростта на Талрик, било заради бронята му. Талрик го фрасна с лакът в лицето, счупи му носа. Пръсна кръв.
Раут стоеше на самия ръб на терасата, крилете му ту се появяваха, ту изчезваха, колкото да поддържат равновесието му. Мъжът с окървавеното лице залитна нанякъде, а Раут пристъпи крачка напред, стиснал меча си в едната ръка, другата бе вдигната високо. Тази стойка пробуди у Талрик горчиво-сладки спомени.
Онова момиче, Челядинка, беше участвало в някакъв дуелистки отбор в Колегиум — не че беше извлякло особена полза от това, — но бръмбарородните не бяха единствената раса, която практикуваше ритуални двубои от този сорт. Като младши офицер Талрик също беше участвал в състезанията на Бойното братство, усвоявайки изкуството на боя с меч и трупайки социален опит. Сега Раут беше заел типичната стойка на дуелист от Бойното братство и чакаше Талрик да се включи в играта.
Старите навици умират трудно, дори когато са неуместни. Без да го е решил съзнателно, Талрик зае съответната стойка и след миг вече напредваше предпазливо.
Раут нападна пръв, оттласна се във въздуха, промени захвата на меча си и връхлетя към Талрик, целейки се в ключицата му. Разбира се, това не бяха учебните мечове от кост със затъпени ръбове, които младежите размахваха в посипаните с пясък арени на Бойното братство. Талрик се изви назад да избегне удара в рамото, собственият му меч разсече празния въздух, но той бързо възстанови равновесието си и изпълни бърза поредица от три дъговидни замаха, които Раут избегна, отстъпвайки назад, докато не се озова на педя от ръба на терасата. В Бойното братство не използваха парирането като техника — мечовете бяха единствено за атака, защитата се падаше на краката и крилете.
Раут излетя отново, право над Талрик. Талрик се завъртя на пета, замахна с меча си напреко на полета му и отвори плитка рана в прасеца на Раут. Вторият нападател, онзи със счупения нос, се включи изненадващо в битката, полусляп и побеснял. Талрик отстъпи наляво, приклекна, изчака инерцията на мъжа да го доведе в обхвата му и с един-единствен замах го прониза под гръдната кост. После го изрита през ръба на терасата и онзи пропадна с писък към нищо неподозиращата градина седем метра по-надолу.
Раут връхлетя отвисоко с надежда да се възползва от раздвоеното внимание на Талрик, но полетът на обречения заговорник се пресече с неговия. Той се изтегли бързо назад. Талрик излетя и за миг двамата се завъртяха във въздуха. Мечовете им описаха сложна плетеница от линии, после двамата се озоваха отново на ръба на терасата в първоначалните си стойки.
„Време е да приключвам с това“ — реши Талрик. Ходът му не фигурираше в наръчника на Бойното братство — енергиен залп, насочен към гърдите на противника. Раут отскочи назад, но огненото жило го опърли така или иначе и той пропадна към градината долу, ранен, но все още далеч от поражението. Само след миг отново набра височина и заобиколи по фланга. Талрик се обърна… и се озова лице в лице с огромния скорпионороден наемник.
„Как?…“ — успя да възкликне наум той, после: „Кучият му син сигурно се е изкатерил…“ и за друго време не му остана, преди острите щипки на едната тежка ръка да се забият в лявото му рамо.
Болката беше толкова силна, че Талрик едва не изпусна меча си. Щипката на показалеца се беше забила дълбоко под лопатката на рамото му, тази на палеца — близо до ключицата, а на всичкото отгоре гигантът се опитваше да го вдигне във въздуха. Над рамото на скорпионоида Талрик видя Раут да връхлита отвисоко с протегнат меч. Размаха отчаяно криле, стисна китката на скорпионородния и се оттласна от ръба на терасата. Движението завъртя тромавия наемник тъкмо навреме и мечът на връхлитащия Раут се заби в широкия му гръб.