Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Това, което най-много го учуди, беше, че не са изградили защитна стена около лагера. Имаше двайсетина палатки, разположени небрежно около голям огън. В нощния въздух се чуваше процвилване на коне — някъде зад лагера имаше голям коневръз.
Ерик погледна Калис, който му махна да се приближи и му прошепна:
— Искам да водиш първите десет мъже през дърветата, ей там. — Той посочи вдясно. — Скрийте се и бъдете готови да ги ударите отстрани. Сега са нащрек и готови за бой, но след няколко часа ще се отпуснат. Ще си помислят, че може да сме поели по друг път или че няма да се появим до сутринта. — Той погледна към небето. — Има още четири часа до полунощ. Когато стигнете на мястото, чакайте. Няма да ги нападнем преди повечето от тях да са заспали.
— Като ни чуете, изскачате веднага и без никакви викове — каза дьо Лунвил. — Ако действуваме едновременно, ще се объркат и няма да знаят откъде ги нападаме.
Ерик кимна и се върна в строя. Потупа десет души по рамото, като започна от Ру, и им кимна да го последват. Натомби, бившият кешийски легионер, се ухили.
Ерик се мъчеше да е спокоен, но бе сигурен, че тревогата може да се чуе всеки момент. Когато измина приблизително една трета от обиколния път край лагера, спря хората си. Срещу тях стояха двама часови, които едва се забелязваха между дърветата — за щастие бяха увлечени в разговор и не наблюдаваха внимателно околността. Ерик се надяваше, че Калис е прав.
Той кимна на хората да седнат и показа, че трябва да си отдъхнат. Нареди на Ру да поеме първата смяна от караула и после също се отпусна на земята, като покри лицето си с ръце. Усети как топлината се завръща в дланите му и беше доволен, че е научил този вид лечение. Мислеше си, че ще е много противно да изгуби предните си зъби.
Точно в определеното време Калис изрева и атаката започна.
Докато сънените наемници се мъчеха да се справят с нападащите от едната страна, Ерик и групата му атакуваха от другата.
Ерик се хвърли върху първия — той излизаше от палатката си и още не бе нахлузил гащите си; загина, без да може да измъкне меча си. Друг беше мъртъв преди да смогне да се обърне, а един го погледна със страшно изненадан вид, после кресна:
— Тук са, зад нас!
Ерик замахна с все сила и мъжът се свлече. Натомби надаваше някакъв кешийски боен вик, а Биго ръмжеше така, че на човек можеше да му се смръзне кръвта.
Мъжете се измъкваха от ниските си палатки и Ерик ги заудря с плоското на меча си — те се просваха в безсъзнание още преди да са се разбудили напълно.
После, преди да са разбрали какво точно става, мъжете почнаха да хвърлят щитовете и мечовете си на земята. Дьо Лунвил даде нареждания пленниците да се избутват към огъня. Полуоблечени, стреснати и отчаяни, някои от тях почнаха да ругаят, като видяха колко малко са нападателите.
Ерик се огледа — все още подозираше предателство, — но видя само победени мъже, оглеждащи се озадачено и мрачно. От четиридесет и тримата бойци на Калис само трийсет и седем бяха годни за сражение и те почти безкръвно бяха пленили близо два пъти по-многобройна дружина.
Внезапно Ерик разбра, че се смее. Опита се да спре, но не можеше. Първо се изкиска, после взе да се смее силно. Присъединиха се и други и накрая се чуха радостни възгласи. Орлите на Калис бяха постигнали първата си победа от много време насам.
Калис мина напред и каза:
— Доведете Нахут.
Един от заловените се обади.
— Той е мъртъв. Ти го уби вчера на пътя.
— Защо Давар не ни каза? — попита дьо Лунвил.
— Не е знаел, проклетникът. Отнесохме Нахут долу и той умря, докато вечеряше. Коремна рана. Лошо.
— Кой води сега?
— Мисля, че аз — каза един мъж и пристъпи напред. — Казвам се Келка.
— Сержант ли си? — попита дьо Лунвил.
— Не, ефрейтор. Сержантът също се прости с главата си.
— Да, това отчасти обяснява защо не сте си осигурили необходимата защита — каза дьо Лунвил.
— Извинявам се, капитане — каза Келка. — Ще ни предложиш ли служба?
— Защо? — попита Калис.
— Ами не са ни плащали напоследък, а и нямаме нито капитан, нито сержант… По дяволите, капитане, ти ни разби с шепа войници. Значи си по-добър от всеки друг, към когото бихме се присъединили, освен ако не ни дадете един ден милост.
— Ще помисля.
— Капитане, извинявайте, ще ни вземете ли палатките?
— Връщайте се в тях — поклати глава Калис. — По-късно ще ви кажа какво съм решил.
После кимна на дьо Лунвил и нареди:
— Намери храна за хората и прати да доведат Давар и ранените. — Той кимна към пленниците. — Утре заран ще решим какво да правим с тях.