Спомен за светлина

Всъщност _наистина_ беше започнало да му омръзва да ходи с едни и същи дрехи. Сеанчанската шивачка май не използваше много дантела, което беше срамота, но Мат не искаше да я учи на работата й. Не можеше да се оплаква за всяка дреболия. Никой не обича недоволниците. Мат пък направо ги мразеше.

Докато се оправяха с мерките, дойде един слуга с малко обшито с кадифе сандъче с цял куп превръзки за око. Мат се поколеба, докато прецени. Някои бяха украсени със скъпоценни камъни, други - изрисувани с фигури.

- Тази - рече той и посочи превръзката с най-малко украса. Семпло черно, само с два малки рубина, пришити в десния и левия край на превръзката, един срещу друг. Нагласиха му я, докато другите слуги привършваха с мерките.

След това шивачката накара слугите да го облекат в дрехата, която бе донесла. Явно нямаше да му разрешат старото облекло, докато чака да му ушият новите дрехи.

Облеклото започваше съвсем просто. Копринен халат от фина тъкан. Мат би предпочел панталони, но халатът беше удобен. Само че отгоре му облякоха по-дебел халат. Също от коприна, тъмнозелена, твърда и извезана навсякъде на спирални фигури. Ръкавите бяха толкова широки, че кон можеше да мине на галоп през тях.

- Мисля, че казах да ми дадеш воинско облекло!

- Това е церемониална воинска униформа за член на Имперската фамилия, ваше височество - каза Ната. - Мнозина ще гледат на вас като на външен и макар никой да не се съмнява във верността ви, би било добре за войниците ни да ви виждат първо като Принца на Гарваните и чак след това като чужденец. Не сте ли съгласен?

- Ами… - измърмори Мат. - Добре де, съгласен съм.

Продължиха да го опаковат. Стегнаха кръста му с широк пояс и му сложиха налакътници от същия десен на ръкавите. Това беше добре според Мат, тъй като поясът придърпваше дрехата в кръста и тя не изглеждаше толкова обемиста.

За жалост следващата част от костюма се оказа най-нелепата от всичко. Коравото светло парче плат на раменете му. Спускаше се отпред и на гърба като табард, с отворени страни, обаче стърчаха цяла стъпка встрани и го правеха нечовешки широк. Бяха като плочи на тежка броня, макар и направени от плат.

- Хайде сега - каза Мат. - Това не е някакъв номер, който въртиш на човек просто защото е нов, нали?

- Номер ли, почитаеми? - попита Ната.

- Не можеш наистина да… - Млъкна, когато някой мина отвън покрай вратата. Друг командир. Носеше костюм почти като неговия, макар и не толкова пищен и с не чак толкова широки рамене. Не униформа на Имперската фамилия, но церемониална броня за някой от Кръвта. Все пак беше почти толкова натруфена.

Мъжът спря и се поклони на Мат, след което продължи по пътя си.

- Да ме изгори дано - измърмори Мат.

Ната плесна с ръце и слугите започнаха да го кичат със скъпоценни камъни. Избираха най-вече рубини, от което Мат се почувства неловко. Трябваше да е съвпадение, нали? Не знаеше какво да мисли за това, че е покрит с всичките тия скъпоценни камъни. Сигурно можеше да ги продаде. Всъщност, ако можеше да ги сложи на маса за комар, сигурно накрая щеше да притежава цял Ебу Дар.