Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
„Тюон вече го притежава - сети се той. - А аз съм женен за нея.” Излизаше, че е богат. _Наистина_ богат.
Седна и ги остави да лакират ноктите му, докато премисляше какво означава всичко това. О, не му се беше налагало да се притеснява за пари от доста време, след като винаги можеше да си спечели на комар. Обаче щом вече притежаваше всичко, какъв смисъл имаше да играе комар? Не изглеждаше много забавно. Нещата не бива да се дават на човек ей така. Човек трябва да намери начин сам да стигне до тях - с ум, с късмет или с умение.
- Да ме изгори дано. - Мат отпусна ръце, след като лакирането свърши. - Аз съм _проклет_ благородник. - Въздъхна, дръпна шапката си от ръцете на слисания слуга и я нахлупи на главата си.
- Почитаеми - каза Ната. - Моля да ми простите дързостта, но мой дълг е да ви съветвам за облеклото, ако благоволите. Тази шапка изглежда… съвсем не на място с тази униформа.
- На кой му пука? - отвърна Мат и тръгна към вратата. Трябваше да се промуши през нея едва ли не странично, моля ви се! - Като ще изглеждам нелепо, мога поне да го направя със стил. Някой да ме заведе там, където се събират проклетите ни генерали. Трябва да разбера колко войска имаме.
Глава 20
В Такан’дар
По-късно в деня след срещата си с Ранд Егвийн изпъна пред себе си ша-ангреала на Вора и запреде Огън. Нишките се събраха, тънки блестящи ивици се съчетаха и оформиха сложен сплит във въздуха пред нея и тя усети засиялата им топлина.
Завърши сплита и огненото кълбо се издигна във въздуха с пращене и грохот. Падна върху един далечен хълм като метеор. Взривът разхвърля във въздуха десетки тролоци.
Романда отвори портал до Егвийн. Беше една от Жълтите, настояли да останат на бойното поле, за да осигурят спешен Цяр. С малкия й екип се бяха оказали безценни.
Днес обаче нямаше да има възможност за Цяр. Тролоците се бяха изтеглили в хълмовете, както беше предвидил Брин. След ден и половина отдих много Айез Седай се бяха възстановили. Не до пълната си мощ - не и след повече от седмица тежки боеве, но достатъчно.
Гавин скочи през портала в мига, в който се отвори, с вдигнат меч. Егвийн го последва, с Романда, Лелейн, Леане, Ремаса и няколко Стражници и войници. Озоваха се на билото на хълма, който Егвийн току-що беше разчистила. Обгорената пръст все още беше топла и почерняла. Миришеше на изгоряла плът.
Хълмът беше в самия център на тролокската армия. Твари на Сянката се разпръсваха наоколо и търсеха убежище. Романда задържа портала, а Силвиана запреде Въздух, за да сътвори купол от вятър срещу стрелите им. Останалите започнаха да мятат сплитове във всички посоки.
Тролоците реагираха бавно. Бяха чакали в хълмовете, готови да се изсипят в долините, щом армията на Егвийн нахлуе. При нормални обстоятелства това щеше да се окаже гибелно. Тролоците можеха да изсипят дъжд от стрели и копия върху бойците на Егвийн, а конницата им щеше да е в неизгодна позиция при опитите си да изкачи хълмовете. Височината пък щеше да даде на тролоците и Чезнещите по-добра перспектива да забелязват слабите места във войските й и да атакуват тях.
Егвийн и командирите й не бяха склонни да отстъпят това предимство на врага. Зверовете се разпръснаха, щом битката се обърна срещу тях, и Айез Седай завземаха билата. Някои от чудовищата се опитваха да атакуват нагоре и да си ги върнат, но други бягаха в паника да спасят живота си. А след това конницата нахлу с тътен през долините. Ефикасната доскоро позиция на тролоците се превърна в мъртво поле. След като стрелците им бяха премахнати от Айез Седай, тежката конница можеше да избива безпрепятствено.
Това отвори път за пехотата, която настъпи в строй, за да изтласка тролоците назад по склоновете, където Айез Седай можеха да ги избиват на групи. За жалост тролоците вече не се плашеха толкова от Единствената сила. Или пък мърдраалите бяха станали по-настойчиви в подтикването им.
Скоро още организирани групи тролоци атакуваха хълмовете, а други успяха да оформят съпротива срещу настъплението на пехотата. „Брин е прав - помисли Егвийн, докато помиташе част тролоци, успели да изпълзят почти до нея. - Сенчестите отново са свързали тролоците.” Тварите на Сянката се бяха разколебали да прилагат тази тактика напоследък, тъй като убиването на Сенчестия унищожаваше всички свързани към него тролоци. Но както тя подозираше, това бе единственият начин да накарат тролоците да се катерят към почти сигурната смърт на тези хълмове.