Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
В този миг гласът й се пречупи и тя примигна бързо.
- Така че сега разбираш, мисля, че тя спаси бебето ни.
След дълъг момент на шок, Куин прошепна.
- О… мамка му.
Обратно на паркинга на ресторанта, Асейл се надвеси над Аудито на своята натрапница, застанал изцяло в светлините от фаровете.
Точно както бе направил и предната вечер, той срещна погледа й инстинктивно, а не умишлено.
И както стоеше на студа, беше разгневен заради собствения си нрав и заради друго. След като тази купчина изпражнения на два крака я беше изпратил до колата й и беше проявил лудостта да я целуне, Асейл имаше две възможности: да проследи мъжа в нощта, след което да последва разкъсване на гръкляна му, или да почака, докато човекът си тръгне и…
Нещо дълбоко в него го накара да вземе решение: не беше способен да я остави.
Натрапницата му спусна прозореца си и мирисът й го накара да получи ерекция.
Също така го накара да се усмихне. За първи път тази вечер го улавяше и това успокои гнева му повече от всичко друго.
Е, освен може би да одере онзи жив.
- Какво искаш? – изръмжа тя.
О, и това ако не беше точният въпрос.
Той заобиколи и мина от нейната страна на колата.
- Забавлява ли се?
- Моля?
- Сигурен съм, че чу въпроса ми.
Тя отвори с трясък вратата и изскочи от колата.
- Как смееш да очакваш някакви обяснения от мен за каквото и да било…
Той премести тежестта на бедрата си така, че се наклони към нея.
- Може ли да ти напомня, че ти първа наруши личното ми пространство…
- Не съм изскачала пред колата ти и…
- Хареса ли ти това, което видя снощи? – това я накара да млъкне. И като настъпи тишината, той се усмихна леко. – Значи признаваш, че си гледала.
- Много добре знаеш, че е така, по дяволите, - извика тя.
- Тогава отговори на въпроса. Хареса ли ти това, което видя? – каза той с глас, който дори на самия него му се струваше много дрезгав.
О, да, помисли си той, докато вдишваше дълбоко. Харесала го е.
- Няма значение, - измърка той. – Няма нужда да го казваш с думи. Вече знам отговора ти…
Тя го зашлеви толкова бързо и толкова силно, че главата му буквално се отметна назад.
Първият му инстинкт беше да оголи зъби и да я захапе, да я накаже, да се възбуди, защото нямаше по-добра подправка за удоволствието от малко болка. Или много.
Той изправи главата си и после затвори очи.
- Това беше приятно. Искаш ли да го направиш отново?
Когато тя отново се изчерви, той се засмя вътрешно и си помисли, да, разбира се, тази нейна реакция беше потвърдила, че онзи мъж щеше да остане жив. Или поне щеше да умре от нечии други ръце.
Тя искаше него. И никой друг.
Асейл се наклони още по-близо, докато устните му не бяха точно до ухото й.
- Какво прави, когато се прибра у дома? Или не успя да изчакаш дотогава.
Тя направи бавно крачка назад.
- Искаш ли да знаеш? Хубаво. Смених тоалетната на котката, направих си две бъркани яйца и филийка препечен хляб, а после си легнах.
Той направи бавно крачка напред.
- Какво прави, когато си легна?
Когато отново го лъхна ароматът й, той пак постави устни, където бяха… близо, о, толкова близо.
- Мисля, че знам какво си правила. Но искам ти да ми кажеш.
- Майната ти…
- Мисли ли за това, което видя? – духна вятър и коса падна пред очите й, и той върна кичурите на мястото им. – Представи ли си, че чуках теб?
Дъхът й се забунтува в гърдите й и о, прескъпа Върджин, това го накара да пожелае да я има.
- Колко дълго остана? – каза той задъхано. – Докато тя свърши… или докато свърших аз?
Ръцете й го отблъснаха.
- Разкарай се.
С бързо движение тя се измести от хватката на тялото му, скочи обратно в колата си и трясна вратата. Той се придвижи също толкова бързо.