Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Срещу тях на едно кресло с пура в едната ръка и абаносовия си бастун с перлена дръжка в другата седеше граф Д’Орканч. Зад него в полукръг стояха четирима мъже: възрастен мъж с превързана провесена през врата ръка, нисък набит червендалест мъж с пресни белези около очите и двама мъже с униформи, които би трябвало да са от Мекленбург. Единият беше суров, корав на вид мъж с много къса коса, обветрено изопнато лице и кървясали очи. Другия го познаваше — от картата, осъзна тя, познаваше го съвсем интимно. Това беше Карл-Хорст фон Маасмерк. Първото й впечатление на живо от принца съвсем не беше благоприятно — той беше висок, блед, тънък, отпуснат и хермафродитен, нямаше брадичка, очите му приличаха на сурови стриди. Но покрай всички тези хора погледът й бързо се насочи към втория диван, на който седеше графиня Лакер-Сфорца, цигарето й бе нагласено идеално, към тавана се виеше тънка струйка дим. Дамата бе облечена с тясно виолетово копринено жакетче с бордюр от малки черни пера, които обрамчваха пазвата и шията й, и носеше дълги кехлибарени обеци. Под жакета роклята й бе черна и все едно тя бе някакво стихийно магическо същество, сякаш се спускаше по тялото й и се вливаше право в тъмния под… където предишните разхвърляни дрехи бяха допълнени от грубо изсипаното и преровено съдържание на нарязаната и унищожена килимена чанта на госпожица Темпъл.
С изключение на госпожица Вандаариф всички безмълвно впериха очи в госпожица Темпъл.
— Добър вечер, Селесте — каза графинята. — Върнали сте се от книгата. Много впечатляващо. Не всички успяват, знаете ли.
Госпожица Темпъл не отговори.
— Радвам се, че сте тук. Радвам се, че сте имали възможността да обмените мнения с графа и с компаньонката ми госпожа Марчмур, както и да се запознаете с милата Лидия, с която, разбира се, имате много общо — две заможни млади дами, чийто живот трябва да изглежда като същинско превъплъщение на безкрайния хоризонт.
Графът издуха облак синкав дим. Госпожа Марчмур се усмихна в очите на госпожица Темпъл и бавно завъртя червеното зърно на гърдата си между палеца и показалеца си. Редицата мъже не помръдваше.
— Трябва да разберете — продължи графинята, — че съюзника ви Кардинал Чан вече го няма. Мекленбургският доктор е избягал от града от страх и ви е изоставил. Виждали сте как работи нашият Процес. Погледнали сте в една от нашите стъклени книги. Знаете имената ни и познавате лицата ни и връзката на нашето начинание с лорд Вандаариф и рода Фон Маасмерк в Мекленбург. Вие дори… — тук тя се усмихна — трябва да знаете фактите зад предстоящото издигане на лорд Тар. Знаете всички тези неща и можете, защото съм сигурна, че сте също толкова умна, колкото сте упорита, да се досетите за още много.
Вдигна лакираното цигаре към устните си и си дръпна, после ръката й пак лениво се отпусна на дивана. С едва доловима въздишка устните й се разтегнаха в хитра усмивка и тя издиша струйка дим през ъгълчето на устата си.
— Заради всичко това, Селесте Темпъл, е сигурно, че трябва да умрете.
Госпожица Темпъл не отговори.
— Признавам — продължи графинята, — че може да не съм ви преценила правилно. Графът казва, че не съм, а съм сигурна, че вие знаете, че графът рядко греши. Вие сте силно, гордо, решително момиче и въпреки че ми причинихте големи неудобства… дори, ще го призная, гняв… ми беше подсказано да ви направя предложение… предложение, което нормално не бих направила на човек, когото съм решила да унищожа. И все пак ми бе подсказано… да ви позволя да станете доброволна ценна част от нашето велико дело.
Госпожица Темпъл не отговори. Краката едва я държаха, студ бе сковал сърцето й. Чан бе мъртъв? Докторът бе избягал? Не можеше да повярва. Отказваше да повярва.
Сякаш усетил неподчинението в треперещите й устни, графът извади пурата от устата си и каза с ниския си стържещ, опасен глас:
— Няма как да е по-просто. Ако не се съгласите, гърлото ви ще бъде прерязано на мига, в тази стая. Ако се съгласите, ще дойдете с нас. Бъдете сигурна, че никакви двулични хитрости няма да ви помогнат. Оставете надеждата, госпожице Темпъл, защото тя ще бъде премахната… и заменена със сигурност.