Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Госпожице Вандаариф? — извика госпожица Темпъл. — Какво ви е?
— Ще се оправи — меко каза госпожа Марчмур. — Дали случайно и вие не сте пийнали от портвайна?
— Не.
— Видях втора чаша.
— Само наквасих устните си, нищо повече…
— Много разумно.
— Какво имаше в него? — попита госпожица Темпъл.
Госпожица Вандаариф пак изстена и госпожа Марчмур се наведе да я хване под ръка.
— Хайде, Лидия, трябва да дойдеш с мен — ще ти стане по-добре…
Госпожица Вандаариф застена още по-силно.
— Хайде, Лидия…
— Какво й е? — попита госпожица Темпъл.
— За бога, Лидия! Добре, че съм тук, за да ти помогна да се освободиш от излишното. — Госпожа Марчмур помогна на госпожица Вандаариф да се изправи със снизходителна усмивка. Пусна нестабилната млада жена да мине през една отворена врата и се обърна към госпожица Темпъл. — Ще се върнем след малко, не се безпокойте, отиваме само до тоалетната. Знаехме, че ще пие портвайна, така че подготвителният еликсир беше тайно добавен в него. Сместа й е необходима, но не чак в такива количества.
— За какво е необходима? За какво я подготвя?
Госпожа Марчмур като че ли не я чу и се протегна да погали госпожица Вандаариф по косата.
— Сватбата ще й се отрази добре, смея да кажа, и тя ще остави зад гърба си тези самотни веселби. Организмът й изобщо не ги понася.
Госпожица Вандаариф пак изпъшка, може би в знак на протест срещу тази несправедлива оценка. Госпожица Темпъл гледаше с досада и любопитство как двете потънаха в съседната стая — все едно тя нямаше револвер и те не бяха заложнички! Стоеше на мястото си, оскърбена, заслушана в тракането на капака на нощното гърне и решителното шумолене на фусти, а после реши, че това е отлична възможност да разгледа другите стаи, без да я наблюдават. В главния салон, в който се намираше, имаше три врати — една към гърнето, което явно бе в стаята на камериерката, и още две. През една арка се виждаше вторият салон. В него имаше малка маса за игра на карти, на която се търкаляха недоядените остатъци от неразчистен обяд, а на отсрещната стена имаше висок бюфет, пълен с бутилки. Когато надникна вътре, като се опитваше да разбере какво вижда, колко хора са се хранили на масата, колко са пили — както предполагаше, че би постъпил истински детектив, — госпожица Темпъл се притесни, че е изпила поне една цяла глътка от портвайна. Дали беше достатъчно да задейства коварния ефект на ужасния им еликсир в тялото й? За каква участ приготвяха госпожица Вандаариф? За брак? Не можеше да е това — или поне не в нормалния смисъл на думата. На госпожица Темпъл й напомняше за подготовката на животни за кланицата и усети ужасяваща ледена тръпка.
Върна се в главния салон и бързо отиде до третата врата, която бе открехната. Зад гърба й все още ясно се чуваха стонове и тътрене на крака.
Това беше спалнята на графинята. Имаше огромно легло с пилони, скрито с пурпурни завеси, а по пода се въргаляха още дрехи, но тези вещи, малки и големи, сякаш се носеха в стая, чиито стени и под бяха много далеч, затъмнени като повърхността на черен мъртвешки спокоен басейн, а захвърлените дрехи плаваха като туфи листа. Тя дръпна завесите на леглото. С примитивна непосредственост ноздрите й се разшириха… от деликатния аромат, който бе оставило тялото на графинята по завивките. Отчасти бе парфюм от жасмин, но под тази цветна сладост се криеше нещо друго, нежно наситило чаршафите, близко до мириса на току–що изпечен хляб, на розмарин, на солено месо, дори на лимон. Мирисът се издигна към госпожица Темпъл и й напомни за това, че тази жена е човешко същество, че колкото и страховита и сдържана да изглежда, тя е същество с апетити и слабости… и госпожица Темпъл бе проникнала в леговището й.
Вдиша отново и облиза устни.
Госпожица Темпъл бързо се запита дали в този страховит безпорядък графинята не е скрила нещо ценно, някакъв дневник или план, или предмет, който да обясни тайните цели на Кликата. Зад нея жалните стонове на госпожица Вандаариф не спираха. Какво й бяха направили — все едно раждаше! Безпокойството отново обзе госпожица Темпъл. Най-истинските й противници — графинята и граф Д’Орканч — щяха да дойдат тук. Беше ли готова да се срещне с тях? Беше се държала достатъчно нахакано по време на чая с графа, но съвсем не бе така доволна от продължителните си контакти с двете дами, които изобщо не бяха толкова застрашителни противници (ако въобще можеше да използва думата противник за печално несвястната госпожица Вандаариф). Някак си конфронтацията, която бе трябвало да е напрегната, враждебна и вълнуваща, бе станала тайнствена, разхвърляна, чувствена и небрежна. Госпожица Темпъл реши да намери каквото може и да си тръгне възможно най-бързо.