Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
И точно в този прекрасен миг в най-дълбоките ъгълчета на ума си госпожица Темпъл осъзна, че се е изгубила, и с известна трудност откри в паметта си — или в спомените на толкова много други — един тъничък гласец, който се надигаше срещу рева на екстаза, думите на госпожа Марчмур към госпожица Вандаариф за картата, за това да се съсредоточи върху един момент, за да го преживее отново, да поеме контрол над усещането, над самото преживяване. Пъргавият език на момичето прати още един спазъм на удоволствие в слабините й и госпожица Темпъл — през очите на която и да бе дала това преживяване на тази книга — погледна надолу и с мъчително усилие съсредоточи ума си върху усещането за косата на момичето в ръцете си, пръстите й дръпнаха плитките, украсени с мъниста, а после само мънистата, на цвят… бяха сини, разбира се, че бяха сини… синьо стъкло… насили се да се вгледа в него, дълбоко, отново се задъха, замята бедра въпреки волята си, но някак отклони вниманието си покрай нежно търсещия език, като изтласка от ума си всички мисли и усещания, докато не виждаше и не чувстваше нищо, освен повърхността на стъклото, и после, в този момент на яснота, със силата на цялото си същество, тя си внуши, че е другаде, и се освободи.
Ахна и отвори очи, изненадана да види, че главата й е на пода, подпряна на купчината дрехи до книгата. Чувстваше се слаба, кожата й бе гореща и влажна.
В стаите на графинята беше тихо. Колко време бе гледала в книгата? Не можеше да си спомни всички истории, които бе видяла — в които бе участвала. Часове ли бяха минали? Цял живот? Или беше като в сън, където часовете могат да минат за минути? Надигна се на колене и усети слабостта на краката си и за свое неудобство хлъзгавината между тях. Какво й се бе случило? Какви мисли се бяха загнездили в ума й — какви спомени — как опустошава и бива опустошена, за кръв и сол, за мъже и жени? С тъжна ирония госпожица Темпъл се запита дали не е най-развратната девственица в цялата история.
Внимателно уви шала около книгата и го върза. Огледа се за зелената си чанта. Не я видя. Нали връзката бе омотана около ръката й? Сигурна беше. Но сега я нямаше.
Стана с увитата книга в ръце и насочи вниманието си към все още открехнатата врата. Тихичко надникна в салона. За момент не беше сигурна дали наистина е оставила книгата, толкова странна гледка се разкри пред очите й, толкова спокойна. Госпожа Марчмур седеше облегната на дивана, бежовата й рокля бе разкопчана и смъкната до хълбоците й, не носеше корсет, горната половина на тялото й беше гола, с изключение на тройния наниз перли, който плътно обвиваше шията й. Госпожица Темпъл не можеше да не погледне лявата й гърда, тежка и бяла, пръстите на лявата й ръка небрежно дразнеха зърното й, а дясната бе скрита от главата на госпожица Вандаариф. Госпожица Вандаариф, вече без маска, разпуснатата й руса коса се стелеше по гърба й, лежеше изцяло на дивана до госпожа Марчмур със затворени очи и свити крака, свила една ръка в нежен юмрук в скута си, с другата нежно поддържаше гърдата, от която сучеше сънено, за успокоение като сито бебе.