Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— От колко време няма никакви известия за Уолтър, Сузан! — възкликна Флорънс след кратко мълчание.
— От много време наистина, мис Флой! — отвърна прислужницата й. — А Пърч каза, когато дойде преди малко да провери за писмо… но има ли някакво значение какво казва той! — възкликна Сузан, като се изчерви и спря. — Много знае той!
Флорънс моментално вдигна очи и лицето й поруменя.
— Ако у мен нямаше — продължи Сузан, която очевидно се опитваше да потисне у себе си скритата тревога и безпокойство и гледаше младата си господарка право в очите, като се стараеше да събуди у себе си гняв при спомена за безобидния мистър Пърч, — ако у мен нямаше повече мъжество, отколкото у този най-безинтересен представител на мъжкия пол, готова съм занапред никога вече да не се гордея с косите си, а да ги скрия зад ушите си, да ходя с обикновена шапка без всякаква обшивка на нея, докато смъртта ме избави от собственото ми нищожество. Аз може и да не съм амазонка, мис Флой, и няма да се унижавам с подобно загрозяване, но във всеки случай смятам, че не съм от тия, дето лесно се отчайват.
— Да се отчайват ли? От какво? — с ужасено лице възкликна Флорънс.
— А, от нищо, мис — отвърна Сузан. — Боже мой, от нищо! Всичко идва от този мухльо, Пърч, който човек би могъл да ликвидира и с малкия си пръст и би било наистина щастие за всички, ако някой се смили над него и му направи тази услуга.
— От какво се е отчаял? Да не би да смята, че корабът е потънал, Сузан? — запита пребледнялата Флорънс.
— Не, мис — отвърна Сузан, — бих искала да го видя как ще се осмели да ми каже подобно нещо в лицето! Не, мис, но той непрекъснато дрънка за някакъв глупав захаросан джинджифил, който мистър Уолтър щял да изпрати на мисис Пърч, поклаща печално глава и казва, че се надявал той все пак да пристигне, но добавя, че нямало да дойде навреме за настоящия случай, но може би за следващия, с което наистина — нареждаше мис Нипър със силно презрение — този човек ме изкарва от всякакво търпение, защото, макар и да съм много издръжлива, аз не съм двугърба камила, нито пък, доколкото се познавам — тук Сузан се замисли за миг и добави, — съм едногърба.
— Какво още казва той, Сузан? — разтревожено запита Флорънс. — Няма ли да ми кажеш?
— Сякаш не ви разправям всичко, мис Флой, от игла до конец! — рече Сузан. — Ами, мис, той казва, че всички вече приказвали, че никога преди за корабите, отправящи се на това пътешествие, толкова дълго време не се е получавало известие и че жената на капитана вчера ходила в кантората и била малко разтревожена, но всеки човек би могъл да каже същото и на нас, то вече ни е известно.
— Трябва да навестя чичото на Уолтър — неспокойно каза Флорънс, — преди да замина. Ще отида да го видя още тази сутрин. Да тръгваме веднага натам, Сузан.
Тъй като мис Нипър нямаше никакви възражения срещу това предложение и напълно го одобри, те бързо се приготвиха, излязоха на улицата и се отправиха към малкия мичман.
Душевното състояние, в което бедният Уолтър се бе отправил към дома на капитан Кътъл в деня, когато оценителят Брогли се беше обявил за собственик на магазина и когато на Уолтър му се струваше, че дори камбанариите показват изпълнителния акт за запор на имуществото, твърде много приличаше на състоянието, в което сега Флорънс се отправи към дома на чичо Сол. Единствената разлика беше само тази, че Флорънс изпитваше още по-голяма болка при мисълта, че вероятно тя е виновна, макар и неволно, за бедата, в която Уолтър бе изпаднал, както и за мъчителното безпокойство на неговите близки, в това число и тя самата. Що се касае до останалото, всичко наоколо сякаш предизвикваше усещане за несигурност и опасност. Ветропоказателите по куличките и покривите тайнствено загатваха за бури и като призрачни показалци сочеха към гибелни морета, сред които навярно плаваха останките на разбити кораби и от люлеенето на вълните безпомощните корабокрушенци потъваха в сън, дълбок като бездънните води. Когато Флорънс стигна до Сити и покрай нея започнаха да минават разговарящи помежду си джентълмени, тя изпита страх да не дочуе нещо относно кораба и неговото потъване. Картините и гравюрите, изобразяващи плавателни съдове, борещи се с големи вълни, я изпълваха с тревога. Димът и облаците, макар че се движеха бавно, според неспокойните й представи развиваха голяма скорост и предизвикваха у нея опасението, че в този момент в океана се разразява буря.