Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Изведнъж чудовищните контракции престанаха и мускулите му се отпуснаха. Навсякъде около него отекваше тропотът на тичащи нозе. От устните и носа му капеше кръв, ала бе все още жив. Може би поради някакъв внезапен обрат на битката в незримия свят чаросплетникът, който щеше да го убие, бе принуден да насочи вниманието си другаде. Юги обаче чуваше предсмъртните писъци на хората около себе си и виждаше как бойците на Империята рухват на земята, а между стиснатите им зъби се процежда кървава пяна.
Нямаше нужда да мисли. Всичко, всичко бе по-добро от докосването на вещер. Предводителят на Либера Драмач изскубна сигналната ракета от колана си откъсна капака на цилиндъра. На върха му имаше ивица грапава хартия, която трябваше да се отърка в друга ивица в долния му край. Юги направи точно това.
От цилиндъра се посипа дъжд от искри. Проснат върху купчина трупове сред островче от ослепително бяла светлина, обграден от умиращите си бойни другари, Юги протегна треперещата си ръка към небето.
В секундата, в която барутът се възпламени, ракетата полетя с писък над моста Сакурика, изгаряйки пръстите на мъжа, който я беше изстрелял. Той обаче не усети никаква болка.
Номору наблюдаваше как бойците на Империята си възвръщат постепенно моста, изтласквайки Различните назад. Когато видя ракетата, тя забеляза, че бе изстреляна от първите редици на отряда на Либера Драмач, което означаваше, че бе възпламенена от Юги.
Без да губи нито секунда, разузнавачката стреля четири пъти един след друг, презареждайки бързо между всеки от изстрелите. Първите два куршума бяха изстреляни във втората й цел и служеха за отвличане на вниманието, а другите два — в най-големия пакет експлозиви, който самият Юги искаше да взривят в началото.
Сестрите удържаха на думата си и бяха готови при сигнала; но въпреки помощта им чаросплетниците успяха да прехванат първите два куршума и ги спряха във въздуха, преди да са достигнали до целта си.
Това обаче не бе достатъчно.
Мостът Сакурика избухна сред оглушителна експлозия, а по цялата му дължина изригнаха пламъци и дим. На всички страни се разхвърчаха горящи дървени късове и каменни отломки, които се посипаха като дъжд от шрапнели върху двете воюващи страни. Всички, които се намираха на моста по време на взрива, загинаха на мига, а обгорените и осакатените жертви бяха десетки. Тътенът от експлозията отекна из близките долини и хълмове и накрая се изгуби в нощта.
Първопричината за това опустошение отпусна пушката си и погледна към стърчащите дървени остатъци, които продължаваха да горят. Тя се замисли за миг дали да изрече няколко думи в памет на мъжа, когото току-що бе убила, но после си каза, че няма никакъв смисъл и остана безмълвна. В продължение на няколко секунди Номору наблюдаваше пламтящия дървен скелет, след което се изкатери нагоре по хълма и се изгуби сред войниците.
Зан тъкмо довършваше последния от Различните хищници, които се опитваха да се докопат до батареята, когато реката изригна в пламъци. Зад него отекваха гърмежите на мортирите и топовете, а катапултите им пригласяха със скърцането си. Вече бяха в безопасност — мостът най-накрая беше разрушен и врагът бе приклещен на северния бряг на Ко. Единствената алтернатива пред чаросплетниците беше да отстъпят и да потърсят заобиколен маршрут — пътешествие на стотици километри, защото на запад се простираше гората Ксу, а на изток — езерото Азлея — или да изчакат под безмилостните артилерийски залпове на врага, за да видят дали речните духове нямаше да се оттеглят по някое време.
В следващия миг обаче чу вика на мъжете около себе си и разбра, че чаросплетниците са пуснали в ход най-страшното си оръжие.
Те изникнаха иззад хребета на далечния хълм — черни сенки, по-тъмни от нощта, — но нажежените им очи светеха тъй ярко, че се виждаха от километри. Те пристъпваха бавно напред, а силуетите им ставаха все по-големи и заплашителни, докато не заприличаха на огромни обсадни кули.
Фека-корите. Шест на брой.
Мишани и Лусия стояха заедно на билото на хълма. Ръмеше слаб дъждец и студените капчици се плъзгаха по кожата им и се просмукваха в дрехите им.
— Юги е мъртъв — рече престолонаследничката. Очите й бяха затворени, а главата — наведена. Мишани погледна въпросително към Сестрата, която й кимна утвърдително. Известията за това, което се случваше, сякаш отскачаха от нея. Просто отбелязваше даден факт и толкова. Щеше да потъгува, когато можеше, ала Юги и бездруго не й беше кой знае какъв приятел.