Разкритието на древния ръкопис

Внезапно ръката му се оказа на тила ми и усетих твърдостта му до задника си. Вдишах рязко и се облегнах към него, притискайки бедрата си към него.

И вече го нямаше там.

Преглътнах. Не го бях видяла цял следобед, откакто ми беше казал, че мога да го изгубя.

– Госпожице Лейн – каза той студено.

– Баронс.

– Ловецът каца след... – той погледна нагоре. – Три... две... сега.

Ловецът запляска с крила в центъра на пресечката, разбивайки черни ледени кристали във въздуха. Приземи се с тихо като дъх тупване, отпусна ниско глава и ме изгледа кръвнишки с пламтящи очи. Беше усмирен. И адски вбесен от това. Съчувствах му в ума си. Той кипеше и разтърсваше решетките на клетката, която Баронс някак беше успял да създаде около него с тайнствените си руни и заклинания.

– Успешен лов! – каза Баронс.

– Баронс, аз...

– Избрала си отвратителен момент.

– Вие двамата цяла нощ ли ще стоите там и ще се чукате с очи или може да се залавяме за работа? – настоя Крисчън.

Келтърови бяха пристигнали. Кристофър, Дръстан, Дагиъс и Киън излизаха от близката улица.

– Качвай се на дяволския си кон, момиче, и лети! Но помни! – Роуина раклати предупредителен пръст към мен. – Ние те наблюдаваме.

И въпреки че сега знаех защо е толкова убедена, че съм заплаха (след като Дани ми беше казала за истинското пророчество), все още се утешавах с мисълта, че мога да я сваля от поста ù и да я убия.

Този Ловец беше по-голям от последния, който Баронс беше „омагьосал“, и се наложи Баронс, Лор и Риодан да ми помогнат да се кача на гърба му. Зарадвах се, че си бях спомнила да взема ръкавици и да се облека топло. Беше като да седя върху айсберг с дъх на сяра.

Щом се настаних между ледените му крила, се огледах наоколо.

Това беше.

Нощта, в която щяхме да победим Шинсар Дъб.

На срещата вчера никой не беше повдигнал въпроса: „А после?“.

Роуина не беше казала: „Сийли няма да бъдат допуснати близо до нея! Отговорността да я пазим вече ще бъде наша и ние ще я държим под ключ завинаги!“.

Сякаш някой щеше да ù повярва. Книгата се беше измъкнала веднъж.

А В’лане не беше казал: „Тогава ще взема кралицата и Книгата във Фае, където кралицата ще се възстанови и ще търси в Книгата части от Песента на Сътворението, за да можем да затворим отново Ънсийли и да възстановим стените между световете“.

Нямаше да повярвам и на това. Какво ги караше да мислят, че в Книгата има части от Песента? Или че кралицата може да я прочете? Наложницата може някога да е знаела Първия език, но очевидно беше пила от Котела твърде много пъти, за да го помни сега.

А Баронс не беше казал: „Тогава аз ще седна и ще я прочета, защото знам Първия език и щом намеря заклинанието, което търся, всички вие може да правите, каквото искате. Да оправите света или да го унищожите. На мен не ми пука“.

А Риодан не беше казал: „Тогава ще те убием, Мак, защото не ти вярваме и вече не си необходима“.