Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
— Нали Каролайн беше божествена? — каза Джеби Уест. — Беше така спокойна. Тази сутрин я попитах дали не се страхува малко, като прави тази смела стъпка. А тя ми каза: „Защо трябва да се страхувам? Цели две години тичам подир него и сега съм просто щастлива, това е всичко.“
— Сигурно е вярно — каза тъжно Майкъл.
— Кое?
— Това, което току-що каза.
Беше пронизан, но за негово щастие не усещаше раната.
Той покани Джеби на танц. Бащата и майката на Ръдърфорд танцуваха заедно на дансинга.
— Това ме кара да се натъжавам — каза тя. — Тези двамата не са се срещали от години, всеки един се е оженил повторно, а тя отново се е развела. Посрещнала го на гарата, когато пристигнал за сватбата на Каролайн, и го поканила да се настани в дома й на Авеню дю Боа заедно с още много други хора, съвсем почтено, но той се страхувал, че жена му може да разбере и да й стане неприятно, затова отишъл на хотел. Не мислиш ли, че това е някак тъжно?
Около час по-късно Майкъл внезапно осъзна, че е станало следобед. В един от ъглите на балната зала бяха подредени декори като на сцена при снимане на филм и фотографите правеха официални снимки на роднините на младоженците. Роднините, застанали като мъртъвци и бледи като восък под ярките прожектори, изглеждаха в очите на танцуващите в полумрака на балната зала като комичните или зловещите картини, които човек вижда в старите мелници по увеселителните паркове.
След като роднините се фотографираха, застана групата на шаферите, после шаферките, семействата, децата. По-късно Каролайн, оживена и развълнувана, отдавна отхвърлила тържествеността, подсказвана от дългата й рокля и огромния букет, дойде и дръпна Майкъл от дансинга.
— Сега ще се снимаме само стари приятели. — Гласът й казваше, че това ще бъде най-хубавото и най-скъпото нещо. — Елате тук, Джеби, Джордж — не ти, Хамилтън, само старите ми приятели — Сали…
Малко по-късно всичко, което бе останало от церемониалността, изчезна напълно и часовете се понесоха леко по бурния поток от шампанско. Според съвременния обичай Хамилтън Ръдърфорд седна на масата, като прегърна една от старите си приятелки и уведоми гостите, сред които имаше немалко смаяни, но и възхитени европейци, че тържеството всъщност не е към края си; след полунощ щяха да продължат в ресторант „Зели“. Майкъл видя как мисис Денди, която не беше напълно оздравяла, става да си ходи и как учтиви групички непрекъснато я задържат; той каза това на една от дъщерите й, която веднага откъсна насила майка си от тях и повика колата й. След като направи това, Майкъл се почувства много внимателен и горд и изпи много шампанско.
— Смайващо е — с възхищение му говореше Джордж Пакмън. — Това шоу ще струва на Хам около пет хиляди долара и доколкото разбрах, това май са последните му пари. Но отказа ли поне една бутилка шампанско или едно цвете? Не и той! Бива си то това момче. Знаеш ли, че десет минути преди сватбата тази сутрин Т. Г. Ванс му е предложил работа със заплата петдесет хиляди долара годишно. След една година той отново ще бъде сред милионерите.
Разговорът беше прекъснат от предложението да вдигнат Ръдърфорд на ръце и да го изнесат — идея, която шест души веднага осъществиха, а после помахаха за сбогом на младоженците в следобедното слънце. Но трябва да имаше някаква грешка, защото само пет минути след това Майкъл видя младоженката и младоженеца да слизат по стълбите към рецепцията, вдигнали високо и предизвикателно чаши шампанско.
„Ето така живеем ние — помисли си той. — Щедро, интересно, свободно, както при старото гостоприемство на Вирджиния, но сега вече с по-бърза скорост, подобно на телеграф.“
Застанал, без да се стеснява, в средата на залата, за да види кой е американският посланик, Майкъл в почуда осъзна, че от няколко часа изобщо не се беше сещал за Каролайн. Той се огледа с известна тревога и я видя в другия край на салона, усмихната и млада, сияеща от щастие. Видя и Ръдърфорд до нея, който я гледаше така, като че ли не можеше да откъсне очи, и докато ги наблюдаваше, те сякаш се отдалечиха, точно както му се искаше да стане в онзи ден на Рю дьо Кастилионе, отдалечиха се и избледняха в собствените си радости и неволи, в годините, които щяха да си вземат дължимото от гордостта на Ръдърфорд и от младата, вълнуваща красота на Каролайн, избледняха далеч от погледа му така, че той почти не ги виждаше, сякаш бяха забулени в някакъв облак, подобен на разкошната й бяла рокля.