Цялото кралско войнство
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Цялото кралско войнство». Краткое содержание книги:
Противно на очакванията той не отразява драматизма на кошмарните военни години, а се обръща към друг важен етап в обществено-икономическото развитие на САЩ от края на 30-те и началото на 40-те години.
Това обаче в никакъв случай не го превръща в носталгично-ретроградно четиво.
Напротив - вечно актуалните и животрептящи проблеми, които той разработва, свързани с генезиса на политическия популизъм, с ролята на харизматичния лидер, увличащ след себе си масите с полудиктаторски способи и използвайки ги за лична употреба, както и тревожните размисли за адекватното функциониране на капитализма в американски условия - дали по линия на колаборацията между властта и магнатите чрез ниските данъци и постоянните инвестициии или чрез драстичното стълкновение и използване плашилото на данъчната секира, го поставят в редицата на най-значимите шедьоври на американската проза, чиято важност нараства днес в условията на постоянно променящия се съвременен свят, в който последователите на Уили Старк съвсем не са намалели.
Като продължих да й досаждам, тя рече:
— Ти сега си върви в университета, завърши го и тогава ще се омъжа за теб. Дори преди още да си получил адвокатска титла.
Аз не се сетих веднага какво значи тази „адвокатска титла“. Но все пак си спомних достатъчно бързо, за да не изразя учудване, и с това трябваше да се задоволя.
Помогнах й да свърши работата си, откарах я до тях и се прибрах в къщи за вечеря. Навечерях се и веднага подкарах към тях с надежда, че въпреки ветровитото и мрачно време ще можем да се поразходим. Но не познах. У тях вече бяха дошли, за да се сбогуват с Ан, момчетата и момичетата, с които бяхме дружили това лято, и някои от родителите им, бяха дошли и две семейства, за да се видят с губернатора (той вече не беше губернатор, но за Бърдънс Лендинг винаги щеше да си остане „Губернаторът“) и да пият с него по чашка за „добър път“. Младите бяха пуснали грамофона на верандата, а старите — за нас поне те бяха стари — седяха вътре и пиеха джин с тоник. Не ми оставаше друго, освен да танцувам с Ан, която беше много мила и нежна с мен, но когато взех да я увещавам да се измъкнем за малко, каза, че в момента е неудобно от гостите, но ще опита по-късно. Обаче след това пак излезе буря — беше точно есенното равноденствие, и родителите обявиха, че смятат да си вървят и подканиха и отрочетата си да последват примера им, защото Ан трябвало да се наспи преди заминаването.
Аз останах, но нямаше смисъл. Губернаторът Стантън седеше в гостната, пиеше си вече сам джина и преглеждаше вечерния вестник. Ние с Ан седяхме на люлката на верандата и се ослушвахме кога ще шумне вестникът, та да си прошепнем любовни думи. После само седяхме, без да говорим, защото от много повтаряне думите вече губеха смисъла си, и слушахме как дъждът плющи по дърветата.
Когато дъждът спря за малко, аз влязох вътре и се сбогувах с губернатора, после се върнах при Ан, целунах я и си отидох. Целувката беше формална, студена, сякаш това лято изобщо не бе съществувало или не беше такова, за каквото го мислех.
Върнах се в щатския университет. Струваше ми се, че няма да издържа до Коледа, когато тя щеше да се върне. Пишехме си всеки ден, но не след дълго писмата започнаха да приличат на чекове, които теглехме срещу капитала от лятото. В банката имаше сума нещо, но да живееш от капитала си, е най-малкото непрактично, а аз имах чувството, че живея от капитала и виждах как той се топи. Същевременно толкова ми се искаше да я видя, че мислех, че ще се побъркам.
Видяхме се по Коледа за десет дни. Но не беше като лятото. Повтаряше, че ме обича и че ще се омъжи за мен и ми позволяваше много волности. Но не искаше да се оженим веднага и не допусна да отидем докрай. Скарахме се по този повод тъкмо преди да замине. През септември беше съгласна, а сега не. За мен това беше нещо като нарушение на обещание и аз много се ядосах. Казах й, че не ме обича. Тя ме уверяваше, че ме обича. Тогава я попитах защо в такъв случай не е съгласна.
— Не защото се страхувам и не защото не те обичам — каза тя. — Обичам те, Джеки, много те обичам. И не че се правя на скромна. Но ти си такъв един човек, Джеки.
— Да — озъбих се, — искаш да кажеш, че ми нямаш вяра, че може да не се оженя за теб и ти ще бъдеш опозорена.
— Зная, че ще се ожениш за мен — каза тя, — но ти си просто такъв един човек.
Но не обясняваше нищо повече от това. И стана голяма кавга. Върнах се в университета същински неврастеник.
Не ми писа цял месец. Аз издържах само около две седмици и почнах да й пиша извинителни писма. Така кореспонденцията биде възобновена нанякъде далеч, в главното счетоводство на вселената, някой натискаше всеки ден червените бутони на машината и в счетоводната книга се появяваха червени цифри.
През юни тя се върна, за няколко дни в Бърдънс Лендинг. Но губернаторът беше зле и скоро лекарите го изпратиха в Мейн, по-далеч от жегата. Ан замина с него. А преди да замине, всичко беше тъй, както по Коледа, а не както през лятото. Дори по-лошо, отколкото по Коледа, защото вече бях завършил общия курс и беше време да постъпя в юридическия. Скарахме се и по този повод. Дали пък беше за това? Тя каза нещо за правото и аз избухнах. Помирихме се чрез писма месец и половина след заминаването й за Мейн. Кореспонденцията биде възобновена и червените цифри отново започнаха да изпъстрят като птичи следи моята страница в небесната счетоводна книга, и аз се въртях по цял ден у съдията Ъруин и четях американска история, не за изпити и не по задължение, а защото тънката, трошлива кора на настоящето се беше провалила под нозете ми и вече усещах около глезените си хватката на подвижните пясъци. Когато тя се върна наесен с баща си, за да замине след седмица за някакъв аристократичен девически колеж във Вирджиния, прекарахме много време заедно на брега и в колата и повтаряхме добре заучените вече телодвижения. Тя летеше от кулата като птица. Летеше в прегръдките ми на лунна светлина, когато имаше луна. Но не беше както преди.