Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
– Ерен – каза Тави, опитвайки се да прозвучи спокойно. – Какво правиш?
– Мисля, че те спасявам – отвърна Ерен.
– Имаме пазачи – каза Тави на приятеля си. – Те ще усетят какво си направил, за да се промъкнеш тук.
– Съмнявам се – рече Ерен и се усмихна уморено на Тави. – За пръв път да имам полза от това, че фуриите ми са слаби, нали? Не вдигат много шум.
Той потрепери и започна да се измъква през дупката на пода.
– Как ни намери? – попита Тави.
Ерен го погледна обидено.
– Тави, аз се обучавам за Курсор толкова дълго, колкото и ти в края на краищата.
Тави се усмихна, а Ерен се опита да му се усмихне в отговор, докато се измъкваше от дупката. После се наведе над дъските и протегна ръка над тях. Те потрепериха и започнаха бавно да се огъват.
– Докато задавах разни въпроси, забелязах, че някакъв мъж ме следи. Логично бе да си помисля, че хората, които са отвлекли леля ти, ме следят. Затова се върнах в Цитаделата, изплъзнах се от него...
– И го проследи дотук – каза Тави.
Ерен успя да огъне дъската още малко.
– Гмурнах се под кея и подслушах двама мъже, които разговаряха за пленници. Помислих си, че може да е леля ти, затова реших да надникна.
– Много добра работа, Ерен – каза Тави.
Ерен се усмихна.
– Е, по-скоро е щастлива случайност. Ето, почти успях.
Дъската изскърца и се раздвижи, но в този миг Кайтай изсъска:
– Вратата.
Резето изтрака и вратата на склада се отвори.
Ерен се спусна обратно в дупката, а отгоре останаха да се виждат само побелелите му от усилието пръсти, които придържаха извитата дъска на мястото ѝ.
Тави облиза устни, размишлявайки трескаво. Ако останеше неподвижен, пазачите не можеше да не забележат липсващите дъски. Той повдигна глава и видя Търк. На колана на широкоплещестия убиец висеше крив каларски нож за изкормяне, а очите му блестяха от гняв. Зад него вървеше строен слаб мъж с моряшки дрехи. На колана му висеше същият крив нож. Той беше плешив и изглеждаше като съшит от парчета кожа – и носът му липсваше. Воден призовател бе покрил раната с розова кожица, а от ноздрите му бяха останали само два отвора, които му придаваха изглед на череп. Това очевидно беше Кардис.
– Така – рече Търк. – Я виж ти. Хлапето е будно.
– И какво от това? – изръмжа Кардис, приближавайки се до закачулената Кайтай. Той дръпна от главата ѝ кожената торба, сграбчи шепа коси и дръпна силно назад. – Враните да го изкълват хлапето.
В очите на Кайтай се разгоря изумруден пожар, зад който се надигна дива, първобитна ярост. На бузата ѝ синееше оток, а брадичката ѝ бе покрита със засъхнала кръв.
– Не я пипай! – изръмжа Тави.
Кардис небрежно го плесна през лицето и се обърна към момичето.
Маратската девойка го гледаше, без да трепне или да издаде звук. След това умишлено бавно извади езика си, облиза кръвта от горната си устна и се усмихна предизвикателно.
Очите на Кардис станаха студени и опасни.
– Кардис – изрече рязко Търк, – не бива да ги нараняваме. Нито един от двамата.
Другият мъж погледна Кайтай и отскубна още един кичур коса.
– Просто няма да им оставяме белези. Кой ще разбере?
Търк изръмжа.
– Заповедта идва от самия стар гарван. Ако я нарушиш, ще умреш. А после той ще убие и мен заради това, че не съм те спрял.
Кардис посочи лицето си и гласът му се извиси до гневен писък.
– Виждаш ли какво ми причини тази малка кучка? Нима очакваш да стоя тук и да търпя това?
– Очаквам да изпълниш заповедите му – сопна му се Търк.
– Или какво?
– Знаеш какво.
Кардис оголи зъби и извади ножа си.
– До гуша ми дойде от тая работа.
Търк също извади ножа си и присви очи. Той стрелна Тави с поглед и очите му се спряха върху пода зад стола.
– Проклети врани – измърмори той. – Я виж тук.
Той направи няколко крачки и застана над дупката в пода.
– Какво? – попита Кардис, макар гневът в гласа му да бе поутихнал.
– Като че ли някой се опитва да...
От дупката изскочиха главата и раменете на Ерен, който заби ножа си в тежкия ботуш на Търк, приковавайки го към пода. Търк изкрещя изненадано и се опита да отскочи, но кракът му не можеше да помръдне и той падна на земята.
Кайтай внезапно нададе смразяващ кръвта вой, изпълнен с първичен гняв. Тялото ѝ се напрегна веднъж, втори път и столът, към който бе привързана, се пръсна на парчета, все още прикрепен към крайниците ѝ. Тя замахна с едната си ръка в широка дъга и стовари тежката дървена облегалка на стола върху ръката на Кардис, в която той държеше ножа си. Оръжието падна на пода и издрънча.