Фурията на Академа

– О – промърмори Търк. – Да, милорд.

– Къде е той? – попита Калар.

Търк сигурно беше посочил с ръка, защото стъпките се приб­лижиха към Тави. Когато стигнаха на няколко крачки от него, Калар каза:

– Той е в безсъзнание.

– Рук здравата го изфраска по главата – отвърна Търк. – Но той не би трябвало да получи някакви трайни увреждания, милорд. Ще се събуди на сутринта.

– А това? – попита Калар.

– Варварка – рече Търк. – Беше с него.

Калар изсумтя.

– Защо е закачулена?

– Доста се бори, преди да я вържем. Отхапа носа на Кардис.

– Отхапа го? – попита Калар.

– Да, милорд.

Калар се изсмя.

– Забавно. Куражлиите винаги са забавни.

– Рук каза да ви питам какво да правим с тях, милорд. Да ги премахна ли?

– Търк – рече Калар със задоволство, – ти използва евфемизъм. Докато се усетиш, ще започнеш да проявяваш признаци на далновидност.

Търк замълча за миг, след което рече:

– Благодаря.

Калар въздъхна.

– Все още не правете нищо – каза той. – Живата примамка е по-полезна от трупа.

– А варварката?

– И с нея също. Не е изключено да е свързана с някакви договорки между граф Калдерон и варварите. Докато не измъкнем цялата информация от тях, няма нужда да си създавам кръвни врагове в лицето на маратите. Докато това не стане изгодно за мен.

Внезапно силни пръсти сграбчиха косата на Тави и рязко дръпнаха главата му назад. Младежът успя да се престори на напълно отпуснат.

– Този малък звяр – каза Калар. – Ако жената не представляваше още по-голяма заплаха за нас, с удоволствие щях да му одера кожата, а после да го хвърля в яма, пълна със слайвове. Това жалко същество се осмели да вдигне ръка на моя наследник.

Гласът му трепереше от ярост и презрение и той блъсна главата на Тави надолу с рязко движение, от което шията на младежа изпука болезнено.

– Да уредя ли транспорта му, милорд?

Калар въздъхна.

– Не – реши той. – Няма нужда да му давам шанс за оцеляване, предвид онова, което съм планирал за семейството му. Дори такова нищожество може с времето да се превърне в опасност. Ще ги хвърлим и двамата в една яма.

Ботушите му затропаха по пода, докато се отдалечаваше към вратата. Последваха го по-тежките, по-тромави стъпки на Търк, вратата се отвори и затвори и резето издрънча.

Тави отвори предпазливо очи и се убеди, че отново са сами.

– Отхапала си носа му? – попита той Кайтай.

Гласът ѝ прозвуча приглушено заради торбата на главата ѝ.

– Не можах да му стигна очите.

– Благодаря за предупреждението.

– Не – каза тя. – Казах, че нещо приближава. Нямах предвид през вратата.

– Какво?

– Подът – рече тя. – Почувствах вибрации. Ето ги пак – промърмори тя.

Тави почти не чувстваше краката си, но успя да чуе слаб, дращещ звук, който се разнесе някъде отдолу. Той успя да извърти главата си достатъчно, за да види как дъските на няколко фута от него потреперват и се извиват нагоре, сякаш бяха направени от гъвкава върба, а не от сушен дъб. Видя как някой отдолу изкъртва дъската и я дърпа към себе си. Последваха я още две дъски и изведнъж от дупката се подаде оплетена, прашна коса, последвана от глава с мигащи начесто очи.