Фурията на Академа

– Взетите са много силни – промърмори Дорога. – Дори взетите алерани. Освен това ни превъзхождат числено.

– Ще ги посрещнем на десет фута от входа на тунела – каза Бърнард. – Така ще сме защитени по фланговете и ще компенсираме численото им превъзходство. – Той прекара тока на обувката си през мръсния под на пещерата. – От тази страна на тунела ще изградим стена от щитове, а от другата страна ще застанат Дорога и Уокър.

– Три щита май ще са достатъчни, сър – промърмори Джиралди.

Бърнард кимна.

– Първата редица – с мечове, следващите две – с копия. – Той посочи издатината по продължение на стената, която бяха използвали за спане през нощта. – Аз ще се разположа там със стрелците. Ще стреляме, докато можем. Стрелите не са много, така че трябва да сме прецизни. На земята пред нас ще са рицарите Тера, които ще са готови да помогнат или на Дорога, или на легионерите, ако не издържат на натиска.

Джиралди кимна.

– Девет души могат да удържат атаките във всеки един момент. Предлагам отрядите да са шест, графе. Всеки от тях ще се бие по десет минути на всеки час. Хората ще могат да си почиват и ще издържим по-дълго време.

– Дорога – попита Бърнард, – сигурен ли си, че ти и Уокър няма да се нуждаете от почивка?

– Уокър не може да отстъпи много назад в тунела – отвърна Дорога. – Ще ни трябват само по две-три минути да си поемем дъх от време на време.

Бърнард кимна.

– Трябва да помислим и какво призоваване можем да използваме. Брут все още ни пази от Гарадос. Джиралди, какво могат хората ти?

– Всички имат някакви способности по призоваване на метал, сър – отвърна центурионът. – Имам човек с познания в призоваването на огън. По-рано беше чирак грънчар и използваше огъня там. Не твърдя, че може да призове огнена буря, но ако изкопаем ров и сипем вътре от маслото за лампите, той ще може да поддържа известно време огнена стена. Двама владеят призоваването на въздух достатъчно, за да пращат срещу врага дим и сажди. Може да помогнат на графинята, ако тя изпрати вихър срещу врага. Един от хората ми е достатъчно добър в призоваването на вода, за да изкара извор на повърхността, ако започне да ни измъчва жажда. Имам един, на който много му знаеше устата, като постъпи на служба, и три години копа клозети.

– А сега държи ли си езика зад зъбите? – изсумтя Бърнард.

– Не, обаче така овладя призоваването на земя, че това наказание вече не е проблем за него. С ваше позволение ще му помогна да подготви резервна отбранителна линия по-навътре в пещерата. Окоп и насип, нищо особено. Ако се наложи да я използваме, нищо не може да ни спаси, но поне врагът ще плати по-висока цена.

– Добре, действай...

– Не – намеси се Амара. Всички я зяпнаха и тя изпита затруднение да изрази мислите си с думи. – Не бива да използваме открито призоваване. Не можем да рискуваме.

– Защо не?

– Мисля, че те само това и чакат – отвърна Амара. – Спомнете си, че взетите използват призоваване, но само след като самите ние сме го използвали. След като сме задвижили силите.