Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
Да, тя беше амбициозна, пресметлива, непреклонна и безмилостна – но Инвидия Акватайн говореше искрено. Тя наистина възнамеряваше да направи всичко по силите си, за да помогне на Бърнард, да защити Тави.
Исана потрепери и не успя да скрие въздишката си на облекчение. Последните няколко дни бяха изпълнени с кръв, страх и безпомощни притеснения, с опити да се добере до мъжа, чиято мощ би могла да защити семейството ѝ. Вместо това бе стигнала до лейди Акватайн.
Но Исана осъзнаваше, че ако Инвидия успееше да изпълни обещанията си, ако осигуреше безопасността на Бърнард и Тави, тогава Исана нямаше друг избор, освен в знак на добра воля да запази лоялността си към Акватайн. Щеше да стане част от силите, които възнамеряваха да свалят Първия лорд, и тя беше готова да го направи, ако това бе цената за защитата на близките ѝ. Исана бе тръгнала против убежденията си.
Но това нямаше значение. Стига Тави и брат ѝ да останеха живи, значи, си е заслужавало.
Лейди Акватайн не каза нищо, нито отдръпна ръката си, докато накрая Исана не я погледна. Върховната лейди се изправи, огледа роклята си и се намръщи, докато цветът ѝ не потъмня до толкова тъмночервено, почти черно, което бе по-подходящо за избягване на нежелано внимание през нощта. След това тя погледна Исана с хладните си очи, не съвсем лишени от съчувствие, и каза:
– Трябва да се свържа с хората ни, холтър. Ще наредя да ви отведат под охрана в имението ми, където за вас са подготвени покои. Щом науча нещо за брат ви или племенника ви, веднага ще ви съобщя.
Исана се изправи. Болката в главата ѝ беше утихнала и тя усети как ѝ се приспива. Сега ѝ се искаше единствено да си почине.
– Разбира се, милейди – отвърна тихо тя.
– Тогава елате с мен – каза Инвидия. – Ще ви отведа при каретата.
Исана излезе с лейди Акватайн от сградата и се озова пред каретата, която ги чакаше отвън. Край нея бяха разположени шестима слуги и всичките бяха въоръжени. Лейди Акватайн подкрепяше Исана с едната си ръка, докато тя се качваше в каретата, а един от слугите затвори вратата подир нея.
– Починете си, докато имате такава възможност – каза лейди Акватайн и махна рязко с ръка. От тъмнината изникна сив жребец, който потърка муцуна в рамото ѝ. Тя отблъсна главата на животното от роклята си с изражение на раздразнение и привързаност. – Ще направя всичко по силите си, за да се задействаме незабавно, и освен това ще се постарая да съобщя на Първия лорд за опасността, която застрашава столицата и Калдерон. Обещавам ви.
– Благодаря ви – отвърна Исана.
– Не ми благодарете, холтър – каза лейди Акватайн. – Това не е подарък от покровител на довереник. Ние сключихме договореност като равни – и се надявам в следващите години тя да се окаже изгодна и за двете страни.
– Както кажете, милейди.
Лейди Акватайн се метна изящно на седлото, поклони се леко на Исана и каза на кочияша:
– Март, внимавай. Тази нощ гостенката ни вече беше обект на едно покушение.
– Да, Ваша светлост – отвърна кочияшът. – Ще се погрижим за безопасността ѝ.
– Отлично.
Лейди Акватайн обърна коня си и препусна по улицата, развявайки воала и роклята си. Единият от слугите дръпна кожените завеси на прозорците на каретата. Вътре стана тъмно и вече никой не можеше да види пътника. Кочияшът цъкна с език на конете и каретата потегли по улицата.
Исана облегна главата си на възглавницата и застина неподвижно, неспособна да помръдне от изтощение. Беше успяла. Беше платила цена, за която знаеше, че ще съжалява, но бе постигнала целта си. Помощта бе на път към Тави и Бърнард. Нищо друго нямаше значение.
Тя беше заспала дълбоко още преди каретата да успее да се отдалечи от винарната.
Глава 42
Тави се събуди с главоболие, но инстинктът му подсказа, че не трябва да променя ритъма на дишането си. Щом беше още жив, значи, похитителите му имаха нужда от него. И той нямаше да спечели нищо, ако им съобщи, че е дошъл на себе си. Затова си придаде вид, че продължава да спи, като междувременно се опита да научи повече за мястото, където се намира, и за похитителите си.
Седеше на някакъв стол. Усещаше твърдото дърво под себе си, а глезените му бяха привързани към краката на стола. Лактите му лежаха на облегалките, но Тави не чувстваше ръцете си. Стигна до извода, че китките му са завързани твърде стегнато и въжетата пречат на кръвообращението му.
Край него се чуваше поскърцването на дърво. Повечето сгради в града бяха построени от камък. Единствените дървени къщи се намираха отвъд стените на столицата. Или може би това бяха складовете и корабостроителниците в Крайречие? Той вдъхна леко през носа си и долови слабата миризма на вода и риба. Значи, се намираше край реката, а не отвъд столичните стени. Бяха го донесли в някой склад или на доковете – а може би го бяха качили на някой кораб. Галия беше широка и дълбока река, най-голямата в цяла Алера и по нея можеха да плават дори морските съдове.